Българщина – Уикипедия

Заглавна страница на ръкописа на Кузман ШапкаревМатериали за историята на възраждането българщината в Македония

Бъ̀лгарщина или по-рядко българизъм[1] е названието на съвкупността на присъщите на българската нация черти – национално чувство,[1] обичаи, нрави, традиции, култура, език.[2]

В този смисъл българщина е понятие синонимно на българска идея и успоредно на гърцизъм, македонизъм, сръбство и прочее. Често българщина, особено в исторически контекст, може да означава и съвкупност от българи.[2]

В тритомното си историко-мемоарно съчинение „Записки по българските въстанияЗахарий Стоянов пише:[3]

…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена.

Поетът и революционер Пейо Яворов пише:[4]

Славейков е и свестител и възродител-свестител на българизма, възродител на България.

В граматиката българизъм може да означава и заемка от българския език в друг език.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 877
  2. а б Речник на българския език, том 1, София, 1977, стр. 880
  3. Стоянов, Захари. Съчинения, том 1, Записки по българските въстания, Български писател, София, 1983, стр. 53–54.
  4. Яворов, П. Съчинения, том ІІІ, 1965, стр. 231.