Българско гонче – Уикипедия

Българско лудогорско гонче
Характеристики
Ръстмъжки-54-57 см
женски-47-50 см [1]
Тегломъжки-11-22 кг
женски-9-20 кг[1]
Произход
Страна България
Година2022
Класификация по МФК
Група6
Секция1
Стандарт?
Българско лудогорско гонче в Общомедия

Българското лудогорско гонче е порода кучета от български произход.

Това е най-популярната ловна порода кучета в България. Тя е една от трите български породи кучета, признати от БРФК, асоцииран член на МФК. Българското лудогорско гонче, не е признато като расова порода от МФК към април, 2023 година.

Стандарт на породата[редактиране | редактиране на кода]

Общ вид[редактиране | редактиране на кода]

Българското лудогорско гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.

Характер[редактиране | редактиране на кода]

Притежава уравновесена нервна система. Привързано е към стопанина си. Игриво. Интелигентно.

Предназначение на породата[редактиране | редактиране на кода]

Българското лудогорско гонче е специализирано в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове космат дивеч. То притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост.

Глава[редактиране | редактиране на кода]

Глава: Средно голяма, суха и пропорционална по отношение на тялото.

Дълъг, плосък череп, достатъчно обемист, без да е широк. Окципиталното рогче и надочните дъги не са ясно очертани. Заоблена окципитална област. Плитка медиална бразда на черепа.

Лицева част[редактиране | редактиране на кода]

Нос: Средно голям. Черна носна гъба.

Ноздри: Умерено широки.

Муцуна: Средно дълга – половината от дължината на главата, с прав профил. Средно дълбока и средно широка.

Устни: С тъмен цвят, стегнати, плътно прилепнали, не образуват гънки.

Челюсти: Силни.

Зъби: Пълен набор – 42, бели, здрави, правилно подредени в ножицовидна захапка.

Небце: Тъмно.

Шия[редактиране | редактиране на кода]

Средно дълъг, здрав, мускулест. Кожата е без гънки. Дължината му е равна на 1/3 от дължината на тялото. Разположен под 45 0 по отношение на тялото.

Уши[редактиране | редактиране на кода]

Поставени на линията на очите. Странично висящи, прилепнали към бузите, меки, средно дълги, с леко заоблени върхове.

Очи[редактиране | редактиране на кода]

Косо разположени, средно големи, леко овални с тъмно кафяв цвят, с жив и изразителен поглед.

Крайници[редактиране | редактиране на кода]

Предни крайници: Сухи, здрави, мускулести, с ясно очертани вени и сухожилия. Гледани отпред – прави и успоредни. Лопатката е плътно прилепнала към тялото. Ъгълът образуван между раменната и лакътната кост е около 105 – 110 градуса. Гледани отстрани китките са с лек наклон.

Задни крайници: Успоредни, здрави, със силно развита мускулатура. Ъгълът на ставата между бедрата и подбедрената кост е около 130 градуса. Скакателната става е добре оформена и свързана под ъгъл около 140 градуса.

Гръден кош[редактиране | редактиране на кода]

Широк и дълбок гръден кош, с овална форма, стигащ до лактите или малко под тях.

Козина[редактиране | редактиране на кода]

Къса (около 3 см), твърда, лъскава, добре прилепнала към тялото, с добре развит подкосъм. Космите по главата, ушите и крайниците са по-къси, а по холката, по гърба, опашката и задната част на бедрата, са незначително по-дълги. По вътрешната страна на бедрата, по корема и около половите органи, тялото е по-слабо окосмено.

Цвят: Основният цвят е антрацитово черен, с кафяви подплащници. Долната част на крайниците и на опашката, гърдите, муцуната и подопашното огледало са кафяви. Над вътрешния ъгъл на очите има две кафяви петна, с големина на лещник. При някои кучета кафявото оцветяване по крайниците е завоалирано с черни косми, които не заличават основното кафяво оцветяване. Допустими са малки бели петна по пръстите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]