Бъдеще време – Уикипедия

Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.

Образуване[редактиране | редактиране на кода]

Бъдеще време се образува чрез частицата ще (произхождаща от глагола ща), като след нея се добавя съответният глагол, спрегнат в сегашно време.[1] Частицата ще представлява клитика: няма собствено ударение и се произнася заедно с глагола. (Изключение: отрицателните форми с не.)

Пример 1: Глаголът пиша (несв. вид) се спряга в сегашно време по следния начин:

ед.ч.: аз пишати пишештой/тя/то пише;

мн.ч.: ние пишемвие пишетете пишат.

В бъдеще време същият глагол се спряга така:

ед.ч.: аз ще пишати ще пишештой/тя/то ще пише;

мн.ч.: ние ще пишемвие ще пишетете ще пишат.

Пример 2: Глаголът напиша (св. вид) се спряга в сегашно време по следния начин:

ед.ч.: аз (да) напишати (да) напишештой/тя/то (да) напише;

мн.ч.: ние (да) напишемвие (да) напишетете (да) напишат.

В бъдеще време същият глагол се спряга така:

ед.ч.: аз ще напишати ще напишештой/тя/то ще напише;

мн.ч.: ние ще напишемвие ще напишетете ще напишат.

Бъдеще време има две отрицателни форми: [1]

  • С частицата не, добавена пред положителната форма, например не ще пишане ще напише и т.н. В този случай частицата ще се произнася с ударение.
  • С няма да + глагола, спрегнат в сегашно време: няма да пишаняма да напише и т.н.

Наличието на два начина за образуване на отрицателни форми е характерно и за другите бъдещи времена: бъдеще предварителнобъдеще в миналото и бъдеще предварително в миналото.

Отрицателните форми с няма да се използват много по-често от формите с не ще.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

  • Основната употреба на бъдеще време е да изразява действия, които се очаква да се случат в бъдещ момент спрямо момента на говорене.
  • Бъдеще време се използва още в следните случаи:
    • За изразяване на повтарящи се действия в настоящето или миналото.[1] Такава е употребата в откъса из разказа „Напаст божия“ от Елин Пелин:[2] Почерняха селските ясни дни, смутиха се спокойните и тихи нощи. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите края на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки, овдовели булки и се носят тъжно и страхотно чак до зори.
    • С повелително значение.[1] Пример: Ще отидеш и веднага ще си легнеш!

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 118–119.
  2. Елин Пелин, „Напаст божия“ Архив на оригинала от 2011-06-22 в Wayback Machine.