Булачани – Уикипедия

Булачани
Булачани
— село —
Изглед към Булачани
Изглед към Булачани
Страна Северна Македония
РегионСкопски
ОбщинаГази Баба
Географска областЦърногория
Надм. височина483 m
Население1104 души (2002)
Пощенски код1040
МПС кодSK
Булачани в Общомедия

Булачани (на македонска литературна норма: Булачани) е село в община Гази Баба на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Булачани е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от XIX век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Булачани живеят 530 българи християни.[1]

В началото на XX век по-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Булачане има 58 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булачани има 600 българи екзархисти и 192 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Булачани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.

В Първата световна война 3 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Булачани (Bulačani) като сръбско село.[6]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Булачани като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година Булачани има 1104 жители.[8]

Сарай махала
Националност Всичко
македонци 1098
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 6
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Булачани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
  2. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  5. ДВИА, ф. 39, оп. 1
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007 
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34