French
DeutschБрегово – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брегово.
| Брегово | |
 Централната част на града и сградата на общината в Брегово през 2005 г. | |
  Брегово  Брегово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2146 души[1] (15 март 2024 г.) 54,1 души/km² |
| Землище | 39,676 km² |
| Надм. височина | 56 m |
| Пощ. код | 3790 |
| Тел. код | 09312 |
| МПС код | ВН |
| ЕКАТТЕ | 06224 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Видин |
| Община – кмет | Брегово Илиян Бърсанов (ГЕРБ; 2019) |
| Адрес на общината | |
| пл. „Централен“ 1 тел.641, 627, факс: 2433 | |
| Уебсайт | www.vidin.government.bg/094/60-16-16/Bregovo.html |
| Брегово в Общомедия | |
Брѐгово (изписване до 1945 година: Брѣгово) е град, разположен в най-северозападната част на България. Той е административен център на община Брегово, област Видин. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 2161 души по настоящ адрес и 2265 души по постоянен адрес.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Брегово е малък град, намиращ се на границата с Република Сърбия. Той е разположен на 6 километра от устието на река Тимок, която се влива в река Дунав. Намира се на 26 km от областния център Видин, на 84 km от Лом и на 223 km от столицата София.
Градът е известен и с това, че през него преминава най-краткият път от Северна България за Централна Европа благодарение на пуснатото в експлоатация ГКПП Брегово (1978 г.).
Местности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на град Брегово са разположени 18 местности:
- Царина
- Падина
- Ливез
- Шегарча
- Масларица
- Валя маре
- Потяка
- Фънтъна Паркалабещи
- Варкан
- Чунов бунар
- Туфа
- Каста Барчи
- Широка
- Фънтъна Налта
- Зелена
- Муара алудинте
- Елещеф
- Кот
История[редактиране | редактиране на кода]
Първото упоменаване на града е от 1560 година, когато фигурира в османски регистър. Името идва от „брег“.
Селището се споменава от Феликс Каниц във връзка със сражението при Велики Извор, като авторът сочи, че в Брегово работят църква и училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Брегово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В първите години на комунистическия режим в повечето влашки села във Видинско голямо влияние има Българският земеделски народен съюз – Никола Петков. През 1947 година в селото се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди. През 1950 – 1951 година 21 семейства (84 души) от селото са принудително изселени от режима.[5]
През 1951 година Държавна сигурност разкрива голяма горянска група, ръководена от Борис Чунов, действаща в Брегово и съседните села Балей, Връв и Ракитница. Проведени са три показни процеса във Видин и Враца, като от арестуваните 60 души, 42-ма са осъдени, включително седем души на смърт.[6]
В същото време комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност. С времето тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от Брегово, като селото започва да бъде наричано в района „Сталинград“, а през 1974 година получава статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.[7]
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението[8] се състои от т.нар. власи, за произхода на които все още се спори. В миналото селото се е състояло от 2 български и една влашка махала, като после българските махали са били претопени. Населението говори български и влашки език. Влашкият е разпространен и на другия бряг на Тимок – в Сърбия, където ползват и двата – влашки и сръбски език, в ежедневното общуване. Близостта на обичаите, лекотата на общуването и винопроизводството на двата бряга на Тимок при устието му благоприятстват за развитието на съседски взаимоотношения. Градът, както и общината, на която е център, са с отрицателен прираст на населението. Делът на ромското население в града наближава 15% с трайна тенденция за увеличаване.
Численост на населението според преброяванията през годините:[9]
|  |
Етническият състав включва 2300 българи и 125 цигани.[10]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ е построена на мястото на старата църква и е завършена през 1853 година.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
- 2019 – Илиян Бърсанов (ГЕРБ) печели на втори тур с 216 гласа срещу Милчо Лалов (БСП).
- 2015 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2011 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2007 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур.
- 2003 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 54% срещу Венизел Тропоцелов (НДСВ).
- 1999 – Милчо Лалов (БСП) печели на първи тур с 58% срещу Александър Попов (ОДС – СДС, Народен съюз, БСДС).
- 1995 – Александър Фирков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 58% срещу Вилим Томов (Коалиция СДС, Народен съюз).
Настоящ заместник-кмет е Кремена Гогорицова.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Безработицата, предизвикана от унищожаването на Консервения комбинат, Филиала за помпи на „ВИПОМ“ Видин, ТПК „6 септември“, ТКЗС „Тимок“ в града е големият проблем, който не може да бъде решен вече от няколко кметски управи след 1989 г. Слабо е застъпена частната инициатива и то най-вече в сектор Търговия на дребно с оглед откриването на работни места.
Основен поминък на населението е личното стопанство посредством нископродуктивно земеделие и замиращо животновъдство. Работни места има главно в общинската администрация, образованието (все още съществува средно общообразователно училище „Св, св. Кирил и Методий“), социалния патронаж. Всички те са ползватели на средства от държавния бюджет. Търговските обекти за хранителни стоки, железария, питейните заведения също осигуряват минимална заетост.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
-
Полицейски участък Брегово -
На път за Сърбия
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Поречието на река Тимок десетилетия е било забранено за пребиваване заради съществуващата гранична зона. Поради това се е превърнало в оазис на дивата природа.
Театри[редактиране | редактиране на кода]
-
Самодейният състав в Сърбия -
Гергьовден -
На гости в Сърбия
Градът разполага с читалище и кинотеатър с 600 места. Във всички населени места на общината е запазена читалищната дейност. В гр. Брегово има самодеен фолклорен ансамбъл с ръководител Димитър Карчев, детски фолклорен състав с ръководител Татяна Стойкова, ученически духов оркестър с ръководител Христо Христов.
Музеи[редактиране | редактиране на кода]
Сградата на бившия градски музей е реституирана.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година през месец май в община Брегово се провеждат Тимошки културни празници „Тимошка пролет“ с участието на самодейни състави от общината и от съседна Сърбия – празници, наситени с културни, просветни и общозначими мероприятия.
Ежегоден събор, провеждан в празничните дни около 15 август – „Успение на Пресвета Богородица“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- доктор Борис Джибров, бивш директор на Управление „Държавен протокол“ в Министерството на външните работи през 70-те и 80-те години на минали век.
- Георги Милков, репортер във в-к „24 часа“, отразява делото на българските медици в Либия.
- Златина Билярска, детска писателка, поетеса и журналистка
Тримо Груйов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Карев[11]
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
- сарми от зелеви листа с накълцано месо е един от специалитетите в местната кухня, нито един по-голям празник не се провежда без това ястие
- качествените червени вина от старите директни сортове все още се намират в този край
- летен таратор
- прясна лютеница
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Статия за Брегово
- Радио и телевизия в Брегово
- Община Брегово от www.vidin.government.bg
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Donau-Bulgarien und der Balkan : Historisch-geographisch-etnographische Reisestudien aus den Jahren 1860-1879 : Bd. 1-3 / F. Kanitz., стр. X, Централна библиотека на БАН, Посетен на 26 юни 2022 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Груев 2009, с. 114 – 116, 206.
- ↑ Груев 2009, с. 237 – 238.
- ↑ Груев 2009, с. 114 – 116.
- ↑ Справка за населението на гр. Брегово, общ. Брегово, обл. Видин
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
- Цитирани източници
- Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5.
| ||||||||
