Братя Даскалови (община) – Уикипедия

Братя Даскалови (община)
Общи данни
ОбластОбласт Стара Загора
Площ487.96 km²
Население8 735 души
Адм. центърБратя Даскалови
Брой селища23
Сайтwww.bratia-daskalovi.com
Управление
КметИван Танев
(ПДСД; 2011)
Общ. съвет13 съветници
  • Социалдемократи (5)
  • Заедно за Община Братя Даскалови (2)
  • ГЕРБ (2)
  • БСП (2)
  • ДПС (2)
Братя Даскалови (община) в Общомедия

Община Братя Даскалови се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на област Стара Загора. С площта си от 487,956 km2 заема 6-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 9,46% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната, до ниско планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Сърнена Средна гора.

Северните части на община Братя Даскалови се заемат от южните склонове на Сърнена Средна гора. На 300 m източно от хижа „Каваклийка“ се намира най-високата ѝ точка – 1065,8 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простират западните части на Чирпанските възвишения, които обхващат средните части на общината. На около 3 km източно от село Голям дол, на границата с община Чирпан се издига най-високата им точка – връх Китката 850,4 m.

Южните райони на общината са заети от Горнотракийската низина, която в тази част е слабо хълмиста и е с надморска височина от 150 до 250 m. Тук, югоизточно от село Мирово, на границата с община Първомай, в коритото на река Марица се намира най-ниската ѝ точка – 128 m н.в.

В крайния югозападен ъгъл на общината (в землището на село Мирово), по границата с общините Садово и Първомай на протежение около 5 km протича част от средното течение на река Марица. В нея отляво на територията на общината се вливат три по-големи реки:

Брезовска река (Гюлдере, Рахманлийска река). Тя протича през общината с долното си течение западно от селата Гранит и Опълченец и частично по границата с община Раковски и се влива в Марица на около 2 km западно от село Мирово;
– Селска река. Тя води началото си югозападно от село Колю Мариново, навлиза в община Брезово, след което северно от село Гранит отново се връща на територията на община Братя Даскалови. Минава през селото и западно от селата Оризово и Мирово и южно от последното се влива в Марица;
Омуровска река (58 km). Тя води началото си под името Конакдере от 820 m н.в., на 1 km североизточно от връх Чакалова поляна (902 m) в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока в западната и югозападната част на Чирпанските възвишения в тясна долина, с редуващи се долинни разширения, в които са разположени няколко села. След устието на десния си приток река Страшния дол носи името Старата река до село Малък дол, а след устието на Новоселска река – Омуровска река. При село Партизанин навлиза в Горнотракийската низина, като долината ѝ става широка и плитка. Минава през селата Черна гора и Плодовитово и напуска пределите на общината. След 4 km се влива отляво в река Марица на 120 m н.в., на 650 m южно от село Крушево, община Първомай. Площта на водосборния ѝ басейн е 305 km2;
– Новоселска река (22 km, ляв приток на Омуровска река). Тя извира под името Ямачдере на 802 m н.в., на 700 n югоизточно от хижа „Каваклийка“ в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока, като до село Горно Ново село долината ѝ е дълбока и залесена, а след това се разширява и обезлесява. След село Найденово долината ѝ още повече се разширява и се влива отляво в Омуровска река на 229 m н.в., точно под моста, свързващ селата Малък дол и Голям дол. Площта на водосборния ѝ басейн е 118 km2, което представлява 38,7% от водосборния басейн на Омуровска река.

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 8677 100,00
Българи 6169 71,10
Турци 734 8,46
Цигани 1139 13,13
Други 10 0,12
Не се самоопределят 33 0,38
Неотговорили 592 6,82

Движение на населението (1934 – 2011)

[редактиране | редактиране на кода]
Община Братя Даскалови
Година 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 2021
Население 29583 30245 25948 20893 16723 13359 12393 11065 8677 ??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Общината има 23 населени места с общо население от 7266 жители към 7 септември 2021 г.[2]

Списък на населените места в община Братя Даскалови, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)
Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Братя Даскалови 594 35,193 Бурнусус, Малко Борисово, Гроздово Мирово 632 20,112 Сеймен, Стражар
Верен 162 19,787 Садъклии Найденово 103 17,494 Нова махла
Голям дол 60 19,353 Голямо дерелии Опълченец 292 19,696 Асъкърово
Горно Белево 203 17,934 Алабашево, Горно Бялово Оризово 1292 20,370 Чилтикчии
Горно Ново село 119 36,279 Горно Енишерлии Партизанин 480 16,821 Омурово, Партизани
Гранит 598 32,738 Плодовитово 590 14,211 Сюлмешлии
Долно Ново село 42 9,666 Долно Енишерлии Православ 160 26,801 Мисилим, Православен
Колю Мариново 44 27,940 Колачево, Радомир Славянин 20 20,253 Махмутларе
Малко Дряново 84 24,811 Хаджиолар Съединение 79 19,505 Калфа
Малък дол 20 5,761 Малко дерелии Сърневец 72 20,477 Караджоврен
Марково 39 10,553 Сакарлии Черна гора 1454 25,432 Кара орман
Медово 127 26,769 Балджиларе ОБЩО 7266 487,956 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Садъклии на с. Верен;
– преименува с. Войник махле на с. Войниците;
– преименува с. Кюселии на с. Голобрадово;
– преименува с. Голямо Дерелии на с. Голям дол;
– преименува с. Алабашево на с. Горно Бялово;
– преименува с. Горно Енишерлии на с. Горно Ново село;
– преименува с. Долно Енишерлии на с. Долно Ново село;
– преименува с. Бурнусус на с. Малко Борисово;
– преименува с. Хаджиолар на с. Малко Дряново;
– преименува с. Малко Дерелии на с. Малък дол;
– преименува с. Сакарлии на с. Марково;
– преименува с. Балджиларе на с. Медово;
– преименува с. Асъкърово на с. Опълченец;
– преименува с. Чилтикчии (Челтикчии) на с. Оризово;
– преименува с. Сюлмешлии на с. Плодовитово;
– преименува с. Мисилим на с. Православен;
– преименува с. Колачево на с. Радомир;
– преименува с. Махмутларе на с. Славянин;
– преименува с. Сеймен на с. Стражар;
– преименува с. Калфа на с. Съединение;
– преименува с. Караджоврен на с. Сърневец;
– преименува с. Кара орман на с. Черна гора;
  • МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Православен на с. Православ;
  • МЗ № 945/обн. 19 май 1945 г. – обединява селата Голобрадово и Скобелево в едно ново населено място – с. Гранит;
  • МЗ № 5530/обн. 17 септември 1947 г. – преименува с. Малко Борисово на с. Гроздово;
  • Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Радомир на с. Колю Мариново;
  • Указ № 166/обн. 6 април 1950 г. – заличава с. Войниците и го присъединява като квартала на с. Гроздово;
  • Указ № 191/обн. 22 април 1950 г. – преименува с. Гроздово на с. Братя Даскалови;
  • Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Стражар на с. Мирово;
– преименува с. Омурово на с. Партизани;
  • Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Малък дол и го присъединява като квартал на с. Голям дол;
  • през 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Бялово на с. Горно Белево без административен акт;
  • Указ № 169/обн. 10 май 1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Найденово;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Партизани на с. Партизанин;
  • Указ № 117/обн. 28 април 2000 г. – отделя кв. Малък дол от с. Голям дол и го възстановява като отделно населено място – с. Малък дол;
  • Указ № 45/обн. 23 март 2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора.

В южната част на общината, от запад на изток, на протежение от 15,1 km преминава участък от трасето на жп линията ПловдивСтара ЗагораБургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 129,9 km:

Земите на общината са населявани от дълбока древност. Праисторическите селищни могили са датирани от V и IV хилядолетие преди новата ера.

Транспортно-географското положение на общината е един от специфичните фактори за нейното развитие. През територията преминава трасето на еврокоридор 4, чиито елементи са автомагистрала „Тракия“ и отклонението ѝ на югоизток – автомагистрала „Марица“, която предстои да се изгражда на територията на общината.

Общината е типичен селски район. 63 % от поземления ресурс са земеделски територии. Това предопределя селското стопанство като основен отрасъл на местната икономика. Създаването на ефективен и конкурентно способен аграрен сектор е основна цел на общинското ръководство. Бъдещето на селскостопанското производство в общината е в засиленото участие на високопроизводителна техника и на съвременни технологии. Добре развито е растениевъдството. Водещи браншове са зърнопроизводството, лозарството и овощарството. Съществуват добри почвено-климатични условия за развитие на маслодайната роза, лавандулата, памука. През последните няколко години вложените инвестиции в земеделието доведоха до увеличение на лозовите насаждения с около 3000 дка, лавандуловите с 270 дка, розовите с над 330 дка, овощните градини с 300 дка вишни.

В общинската икономика промишлеността е с ограничени възможности. Базирайки се на суровините от земеделието тя е представена с малки предприятия, осъществяващи дейност основно в сферата на хранително-вкусовата промишленост – консервна, млекопреработвателна, винарска и мелничарска. И в този отрасъл изграждането на новите производствени мощности, които отговарят на европейските изисквания са с финансовата подкрепа на програма САПАРД. Продукцията на тези предприятия е насочена към вътрешния пазар. Изключение прави консервното предприятие „Конекс-Тива“, чиято продукция е предназначена изключително за външния пазар и се реализира в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция, Германия, Израел и др.

Отдалечеността от промишлени замърсители е добра предпоставка за производството на екологично чиста селскостопанска продукция и за развитието на селски туризъм. Заради спокойствието и тишината които предлагат нашите села в северния нископланински район на общината, през последните години има засилен интерес към свободния жилищен фонд там. Близостта на Средна гора и множеството микроязовири в района предлагат места за краткотраен отдих в края на работната седмица.

Пътната инфраструктура е от особено важно значение за икономическото развитие и подобряването на комплексната жизнена среда на общината. Затова нейното подобряване е водещ приоритет в плана за развитие на общината в следващите няколко години.