Бояна (квартал на София) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Бояна.

Бояна
— квартал —
Боянската църква
Боянската църква
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия
Бояна в Общомедия
Изглед от Копитото: част от квартала с резиденция „Бояна“ и НИМ
Националният исторически музей
Бояна, бул. „Ал. Пушкин“

„Бояна“ е квартал на София в район „Витоша“ на Столичната община. Намира се на 7 km южно от центъра на града, над Софийското поле.

История[редактиране | редактиране на кода]

Останки от крепост днес се намират над Момина скала. Там вероятно е имало и кула. Развалини от значителни постройки са намерени на югозапад от прочутата Боянска църква, на равнището Царева ливада (старо име: Царево падало).

В Бояна е била извънградската резиденция на севастократор Калоян, част от която е била самата Боянска църква, където са живели аристократи на Втората българска държава.

През 1938 г. е създадена Голямата градска община на София, а към нея е присъединена Бояна, която губи статута си на село едва през 1961 година.[1]

В „Бояна“ живеят президентът и вицепрезидентът на България (резиденция Бояна), министър-председателят и председателят на Народното събрание.

По булевард „България“ може да се достигне направо от Бояна до центъра на столицата.

В 1950 – 1952 г. на километър от „Св. св. Никола и Пантелеймон“, след като тя е обявена за паметник на културата и богослуженията са преустановени, е построена новата „Свети Пантелеймон“. Части от иконостаса на храма са изрязани от дебърски майстори от рода Филипови.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Социални грижи[редактиране | редактиране на кода]

В Бояна се намират:

  • Детско-юношеска психиатрична клиника – водещо за страната специализирано учебно заведение. Приемник и продължител е на най-добрите традиции в психиатричното обгрижване на деца и юноши, получили развитието си от 1950-те години с дейността на проф. Хр. Христозов и проф. М. Ачкова и с европейско признание още през 1987 година с провеждането в България на VIII конгрес на Европейската общност по детско-юношеска психиатрия (ESCAP). Клиниката е профилирано звено към Катедра „Психиатрия“ на Медицинския университет в София.
  • Лицензирани дом за стари хора „Света Богородица“.
  • Специална детска градина № 112 за деца с множествени разстройства в умственото развитие.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Създаване на Софийската агломерация Архив на оригинала от 2013-11-05 в Wayback Machine., сайт на Столичната община
  2. Василиев, Асен. Резбарски род на Филиповци от с. Осой // Македонска мисъл 1 (5 – 6). 1946. с. 263. Посетен на 15 декември 2015.