Боню Ангелов – Уикипедия

Боню Ангелов
български филолог старобългарист
Роден
Починал

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вИнститут за български език при БАН
Институт за литература при БАН

Боню Ангелов Стоянов е български филолог, литературовед и изворовед, професор, работил в областта на палеославистиката, средновековната българска и руска литература, литературата на Възраждането.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 януари 1915 г. в Горно Паничерево (днес село Ягода), Казанлъшко. Основно образование получава в родното си село, а средно – в смесената гимназия в Казанлък (19291934). За участие в ученическа стачка е изключен от гимназията в Казанлък и завършва като частен ученик в Стара Загора (1934). Следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (19341938).[1][2]

Боню Ангелов учителства последователно в Плевен, Карлово и Казанлък, директор е на Казанлъшката мъжка гимназия (19441945). От 1946 г. е научен сътрудник в Българска академия на науките – отначало в Института за български език, а от 1949 г. в новооснования Институт за литература. От 1957 г. е старши научен сътрудник в института.. От 1967 г. е професор.[1][2] Член е на Българската комунистическа партия.

Умира на 26 октомври 1989 г. в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Научните интереси на Боню Ангелов се съсредоточават върху Кирило-Методиевата проблематика, Паисиевата епоха, руско-българските отношения, въпросите около „Слово за похода на Игор“, издаването на старославянски съчинения. Автор е на „Празникът на славянските просветители Кирил и Методий (произход и развитие)“.

Боню Ангелов е един от авторите на първи том от „История на българската литература“ (1962). Съавтор е на учебници за гимназии и за учителски институти. Участва в издаването на съчиненията на Климент Охридски (том първи, 1970).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]