French
DeutschБогомил Бонев – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Богомил Бонев.
| Богомил Бонев | |
| български политик | |
| Роден | 18 септември 1957 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Семейство | |
| Съпруга | Нона Йотова |
Богомил Ангелов Бонев е български политик. Той е министър на вътрешните работи на България през 1997 – 1999 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Богомил Бонев е роден на 18 септември 1957 година в Радомир. От 1977 г. е член на Българската комунистическа партия, а през 1981 г. завършва Висшата специална школа на МВР, след което работи като следовател (по тежки криминални престъпления) в отдел „Следствен“ – София-град в Народната милиция.
Завършва и право в Софийския университет „Климент Охридски“.[1] през 1989 г.
През 1990 г. напуска полицията със звание капитан от МВР. Стажант адвокатска дейност.
С идването на правителството на Филип Димитров с вътрешен министър Йордан Соколов („дошъл съм със задача да реформирам системата и много хора ще си тръгнат“) през ноември 1991 г. е политически мотивирано (като антипод на традиционното дотогава върховенство на ДС-кадрите) повишен и назначен за директор на Столичната дирекция на вътрешните работи, и за няколко месеца е екстрено повишен в звание: ноември – майор от МВР, декември – подполковник от МВР, януари 1992 г – полковник от МВР (след „предотвратяване“ на измислен заговор от вицепрезидент (вицепредседател) на Републиката Атанас Семерджиев на 17 януари 1992 г. в последните дни на временния му мандат завършващ 6 месеца след приемане на Конституцията от 1991 г., описано в книгата му „Преживяното не подлежи на обжалване“ на стр. 583 [2] с референция към спомени на Бонев във в. Отечествен вестник от 17 юни 1993 г). Съответно дни по-късно е удостоен от президент на Република България, след избирането на президент на първите президентски избори от 12 и 19 януари 1992 г. Желю Желев по предложение на президентски съветник ген. Стоян Андреев със званието „генерал-майор от Министерството на вътрешните работи“ през февруари 1992 г. едновременно с назначение за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.
След падането от власт на правителството, и идването на Правителство на Любен Беров, в началото на 1993 г. е освободен от този пост и през следващите години работи като юридически съветник и експерт по националната сигурност към парламентарната група на Съюза на демократичните сили.[1]
През февруари 1997 г., като популярен професионалист от Съюза на демократичните сили в областта на вътрешните работи, става министър на вътрешните работи в назначения от президента Петър Стоянов служебен кабинет на Стефан Софиянски.[1] Бонев остава на този пост и в правителството на ОДС[1] до края на 1999 г. Освободен е по предложение на министър-председателя Иван Костов за структурни и персонални промени в кабинета.
През 2000 г. Богомил Бонев е избран за председател на новосъздадената Гражданска демократична партия за България.
Кандидатира се за президент на президентските избори в края на 2001, при което е смятан за един от основните кандидати.
| Публикувано | Институт | Петър Стоянов | Богомил Бонев | Георги Първанов | Жорж Ганчев | Ренета Инджова | Петър Берон | Няма да гласуват |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 20 септември 2001 г. | Alpha Research | 34.0% | 19.0% | 18.0% | 3.0% | 3.0% | 0.5% | 24.5% |
| пренормирани % | само далите глас | 43.87% | 24.52% | 23.22% | 3.87% | 3.87% | 0.65% | |
| разлика на реалните резултати | от прогнозата | -20.33% | -21.41% | +56.72% | -13.18% | +27.13% | +70.77% |
При публичен дебат влиза в остър спор с кандидата за втори мандат Петър Стоянов, който вади папка с компромати, доклад на НСС, сочещ Бонев като корумпиран. Самият Бонев характеризира доклада като поръчков и менте.
Това допринася за победата на Георги Първанов. Богомил Бонев остава трети, като получава 546 801 гласа (19,27%).
Резултати от президентските избори в България на 11/18 ноември 2001 година | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
От 1998 г. до 2008 е президент на Българската федерация по конен спорт, след което на този пост е избран Георги Гергов.
От 12.1.2000 г. до понастоящем – адвокат Личен номер: 1600245710 Колегия: София Статус: Практикуващ [3]
2004 – излиза с публични изявления, в които обвинява бившия министър-председател Иван Костов в злоупотреба с власт.
2005 – назначен е от Румен Петков, министър на МВР в коалиционното правителство, сформирано след парламентарните избори, за член на Консултативния съвет към министерството. Съветът просъществува за много кратък период поради бурната обществена и политическа съпротива срещу състава му.
През 2006 г. сключва брак с Нона Йотова.
2007 – На 18 септември, датата на 50-годишния юбилей на Бонев, официално се открива внушителният комплекс на хотел Royal Palace, собственост на Бонев и двама негови съдружници.
През април 2009 г. става директор в съвета на директорите на Пловдивския международен панаир след лично предложение на предхождащия го директор Георги Гергов.
2020 г – снет от запаса поради навършване на пределна възраст 63 г. за генерали от запаса.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 61 – 62.
- ↑ books.google.bg
- ↑ www.advokatibg.info // Архивиран от оригинала на 2020-09-23. Посетен на 2019-06-09.
- Биография в omda.bg
| |||||||||||||||
