French
DeutschБлато (река в България) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Блато.
| Блато | |
 Река Блато | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Софийска област Област София |
| Дължина | 30 km |
| Водосб. басейн | 774 km² |
| Отток | 0,98 m³/s |
| Начало | |
| Място | карстов извор западно от селата Опицвет и Безден |
| Координати | |
| Надм. височина | 554 m |
| Устие | |
| Място | ляв приток на река Искър → Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 509 m |
| Блато в Общомедия | |
Блато е река в България, протичаща през Софийска област и област София. Тя е ляв приток на река Искър. Дължината ѝ е 30 km.
Река Блато води началото си от карстов извор на 1,2 km западно от селата Опицвет и Безден, на 554 m н.в. Тече в югоизточна посока, а от село Мрамор – в източна. Влива се отляво в река Искър на 509 m н.в., на 1,1 km източно от кв. Кумарица на гр. Нови Искър.
Площта на водосборния басейн на реката е 774 km2, което представлява 9,0% от водосборния басейн на река Искър. Река Блато и реките от басейна ѝ отводняват цялата западна половина на Софийското поле.
Основни притоци: Сливнишка река (десен), Костинбродска река (Белица, десен), Крива река (ляв), Уршак (ляв), Църна бара (десен).
Средногодишният отток при село Петърч е 0,98 m3/s, като максимумът е през месеците март-юни, а минимумът е през юли-октомври.
По течението на реката са разположени 4 села и квартали на 3 града:
Софийска област:
- Община Костинброд – Опицвет, Петърч и гр. Костинброд;
Област София:
- Район Връбница – с. Мрамор,
- Район Нови Искър – с. Мировяне,
- Район Надежда – кв. Требич на гр. София,
- Район Нови Искър – кв. Славовци и кв. Кумарица на гр. Нови Искър.
Водите на реката се използват главно за напояване.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-47. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 51 – 52.
| |||||||||||
