Благовещение – Уикипедия

Тази статия е за календарен ден. За други значения вижте Благовещение (пояснение).

Благовещение, Андрей Рубльов
„Благовещение“. Илюстрация от края на XVI век от южнославянски зограф. Надписът Благовещение е славянски, сигнатурите са гръцки. Британската библиотека

Благовещение (с народно име Благовец, на гръцки: Εὐαγγελισμός [τῆς Θεοτόκου]; на латински: Annuntiatio – възвестяване) е евангелско събитие и посветеният на него християнски празник, честван на 25 март. Утвърден е в Православната църква през 7 век. Почита се от всички основни християнски деноминации (православие, католицизъм, протестантство). На този ден е празнуван и храмовият празник на храма „Света София“ (от гр. – „Божия премъдрост“), чието име носи и столицата на България.

Денят е имен ден за хората, чиито имена са свързани с идеята за благодат, като: Блага, Благо, Благодар, Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Вангел, Вангелия, Евангелина.

Благата вест[редактиране | редактиране на кода]

Според "Библията" (Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26 – 38), преди да забременее с Исус Христос, майка му - Дева Мария (наричана в тази част девицата Мариам), жителка на Назарет, Галилея, но преди това и от детинство - на Йерусалим, където живее във Втория храм, - е известена за предстоящето й от Архангел Гавриил, който и съобщава или напомня и за зачеването на Йоан Кръстител:

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
27. при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
28. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
29. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
30. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
31. и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
32. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
33. и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
34. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
35. Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
36. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
37. защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.

Народни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Макар да е във Великия Пост, поради голямата празничност на Благовещение, по изключение на този ден може да се яде риба, затова обикновено тя присъства на трапезата. По традиция често се приготвя рибник – риба с ориз. Пече се пита, която се намазва с мед и се раздава на съседи и близки. Празникът съвпада с началото на пролетта и затова традиционно се приготвя и „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.)

На този ден се смята (конкретно в България), че прелетните птици долитат от южните страни (от Африка) и се очаква да закуква първата кукувица и се предполага, че мечките се събуждат от зимния си сън. Според популярно поверие, ако човек тогава е сит/добре нахранен и носи желязна (или въобще от по-яка метална сплав) пара/монета в джоба си, той ще има желязно/крепко здраве и пълен джоб с пари през годината.[1] Същевременно излизането от дома рано сутрин на младите моми (неомъжваните девойки) се възприема по традиция, като опасно, предвид възможността за нежелателна среща със самодива. Други поверия, свързани с празника, се отнасят по един или друг начин до змиите и техните ухапвания (разбирани и в символичен план). Например традицията предписва жените да не докосват игли, куки или конци, за да се избегне змийско ухапване. Също с тази цел се провеждат и пролетни почиствания, както и обредни паления и прескачания (главно от децата) на огньове. Това е свързано и с т.нар. гонене на змии, което се смята за облагоприятствано от това, че през деня (този път) всяка отрова губела силата си. Освен това се смята, за по-безопасно на Благовещение, дупченето на ушите на малките момичета, за поставяне на обеци, понеже - според поверието - по-леко и по-бързо зарастват всички рани.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]