Битка при прохода Деве бойня – Уикипедия

Битка при прохода Деве бойня
Руско-турска война (1877-1878)
Карта на битка при Деве бойня
Карта на битка при Деве бойня
Информация
Период23 октомври/4 ноември 1877
МястоПроход „Деве бойня“
РезултатПобеда за Русия
ТериторияКавказ
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Василий Хейман
генерал-лейтенант Арзас Тергукасов
Ахмед Мухтар паша
Сили
Главни сили на Действащия руски корпус, Еревански отряд Главни османски сили
Жертви и загуби
1000 убити и ранени7000 убити и ранени

Битка при прохода Деве бойня е решителна победа на Русия в хода на второто руско настъпление на Кавказкия фронт в Руско-турската война (1877 – 1878).

Оперативна обстановка[редактиране | редактиране на кода]

Главните сили на Действуващия Руски корпус на Кавказкия фронт с командир, генерал-лейтенант Василий Хейман, съгласно плана за второто руско настъпление, преследват отстъпващите към Ерзерум османски сили. На 40 км. преди Ерзерум при Хасан кале, частите на корпуса се съединяват с Ереванския Руски отряд с командир генерал-лейтенант Арзас Тергукасов и продължават настъплението към Ерзерумската долина с 36 батальона, 27 ескадрона и 40 оръдия.

Бойни действия[редактиране | редактиране на кода]

На прохода Деве бойня е изградена силна османска позиция. Фронтално е почти непристъпна, силно укрепена и охранявана от многобройни сили от 40 табора и 60 оръдия.

Руския план предвижда главен удар срещу левия османски фланг от колоната на полковник Михаил Амираджиби и обход на десния фланг от колоната на генерал-майор Адолф Шак. Срещу фронта на десния и левия османски фланг действат две колони с командири генерал-майор Броневски и генерал-майор Сергей Авинов.

Артилерийската подготовка започва около 10:00 часа на 23 октомври. Обходната колона на генерал-майор Адолф Шак превръща демонстративното действие в действителна атака и привлича главните сили на противника. Около 17:00 часа след отбиване на контраатаки, заема здрави позиции на десния османски фланг – височината Гули. Колоната на полковник Михаил Амираджиби в 16:00 часа предприема атака срещу височината Узун Ахмед, командна по отношение на левия османски фланг. Превзема я с подкрепата на части от колоната на генерал-майор Иван Броневски и преминава към преследване на противниковите сили, които са в масово бягство към Ерзерум.

Руските загуби са около 1000 убити и ранени офицери и войници. Османски загуби са около 7000 убити, ранени и дезертирали офицери и войници.

Руската победа при прохода Деве бойня, нанася непоправимо поражение на главните османски сили. Открива пътя към Ерзерум. Изиграва решителна роля за изхода на войната на Кавказкия фронт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 65 – 66, 86, 97.