French
DeutschБитка при Херсек – Уикипедия
| Битка при Херсек | |||
| Първи кръстоносен поход | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 21 октомври 1096 г. | ||
| Място | Херсек, в близост до Никея (дн. Изник, Турция) | ||
| Резултат | решителна победа за селджукските турци и разгром на Народния кръстоносен поход | ||
| Територия | Румски султанат | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
Битката при Херсек е епизод от Народния кръстоносен поход от 1095 – 1096 г., първи етап от Първия кръстоносен поход.
Сражението е без голямо стратегическо значение за окончателния резултат от похода, поради което не е подробно разглеждано и цитирано от медиевистите, но представлява реалния край на независимия Народен кръстоносен поход.
Предистория[редактиране | редактиране на кода]
Към края на лятото на 1096 г. походът на Пиер Отшелника[1] и Готие Голтака[2] достига не без произшествия пред стените на Константинопол. Изненадан от масовата кръстоносна реакция на кралствата от Западна Европа и притеснен от близостта на неорганизираната поклонническа тълпа в близост до столицата му, Алексий I Комнин все пак решава да посъветва водачите ѝ да не бързат и да изчакат на място останалата редовна войска на бароните. Недисциплинирани и самоуверени поради броя си, кръстоносците на Пиер и Готие грабят и безчинстват в Константинополска Тракия. В крайна сметка през август 1096 г. Алексий ги пропуска в Азия, въпреки несъгласието на Пиер, и ги разквартирува в замъка Кивотос, недалеч от Никомедия. Попаднали в близост до омразния враг, разбойниците и простолюдието на Готие се нахвърлят на селджукските селища. Френските и германските кръстоносци обаче вече са в конфликт, който води до временното оттегляне на Пиер Пустинника. 6000 германци – лангобарди и алемани, в т.ч. 200 конни рицари под ръководството на рицаря-авантюрист Райналд (Рено) провеждат серия грабителски атаки на турска територия. При една от тях е обсаден и завладян замъкът Ксеригордон, като турските отряди са разбити без усилие. Самоувереността на християните расте и те решават да атакуват намиращата се на юг Никея, столица на Кълъч Арслан I и Румския султанат. На това намерение се противопоставят Готие Санз Авоар, Готие дьо Тек и графът на Тюбинген,[3] но след като не успяват да разубедят екзалтираната тълпа, са принудени да я поведат, молейки се за победа.
Сражение[редактиране | редактиране на кода]
При Херсек, селище на 3 км южно от Никея, настъпващите в безпорядък и безгрижие кръстоносци са бързо атакувани от серия конни засади. Нападение така далеч от стените на прицелния град изненадва лошо въоръжената и без бойна подготовка християнска тълпа. Конните атаки съвсем объркват липсващия боен ред и масираната атака на селджуките смазва едва хилядата рицари, заедно с останалите над 20 000 души „поддържащи войски“ от пътни разбойници, освободени каторжници, монаси, селяни и жените им. Християните отстъпват в паника към Кивитот, където са обсадени. Според Ана Комнина и Алексиада в победата си селджуките са водени от генерал Елханес.[4]
Алексий I Комнин научава за разгрома и бързо изпраща боен флот и войска под командването на стратега Евфорвений Катакалон[5], които пробиват обсадата и отвеждат трите хиляди оцелели от Народния кръстоносен поход. Те дочакват и се включват в Похода на бароните през следващата 1097 г.
Сред тях не са загиналият в битката при Херсек Готие Санз-Авоар и загубилият по-рано авторитет и вече приютен в Константинопол Пиер Амиенски-Отшелника.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Наричан от византийците Качулатия Петър.
- ↑ Псевдонимът е некоректен, но определено е придобил историческа известност за френския благородник Готие от Санз Авоар (на френски „безпаричен“)
- ↑ Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство том I, част I. Мария Арабаджиева, 2008. ISBN 9789545843747. с. 102.
- ↑ Разбира се, става дума за титлата илхан, а не лично име.
- ↑ Nikephoros Euphorbenos Katakalon, по-късно втори съпруг на втората дъщеря на императора Мария Комнина, която не трябва да се бърка с нейната праплеменница Мария Асенина Комнина
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Грусе, Рене. История на кръстоносните походи и Иерусалимското кралство. „Мария Арабаджиева“, 2008. ISBN 9789545843747. с. 487.
- Ришар, Жан и др. История на кръстоносните походи. „Рива“, 2005. ISBN 9543200483. с. 300.