Битка на стоте полка – Уикипедия

Битка на стоте полка
Втора китайско-японска война
Информация
Период20 август 1940 – 5 декември 1940
МястоСеверен Китай
РезултатПобеда на Китай
Страни в конфликта
Република Китай Япония
Режим на Уан Дзинуей Режим на Уан Дзинуей
Командири и лидери
Пън Дъхуай Хаяо Тада
Сили
400 000 270 000
Режим на Уан Дзинуей 150 000
Жертви и загуби
22 00041 000
Карта
Битка на стоте полка в Общомедия

Битката на стоте полка от 20 август до 5 декември 1940 година е военна операция в Северен Китай по време на Втората китайско-японска война.[1]

Тя включва масирани действия на редовни войски и партизански формирования в обширна окупирана от Япония област, организирани от Китайската комунистическа партия. В навечерието на операцията китайците мобилизират над 100 полка, наброяващи около 400 хиляди души. За няколко седмици те завземат ключови позиции, прекъсват важни комуникационни линии на противника и обсаждат множество разпръснати в страната японски гарнизони. С развитото през октомври контранастъпление на японците, китайските сили се оттеглят и демобилизират, но нанасяйки значителни загуби и щети на противника.

Битката на стоте полка става причина за планирането от японците на Политиката на трите „всичко“. Тя остава и последната мащабна акция на китайските комунисти за времето на войната.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Peasant Nationalism and Communist Power: The Emergence of Revolutionary China 1937 – 1945; Johnson, Chalmers A.; p. 57.