Бисер Киров – Уикипедия

Бисер Киров
български певец и музикант
16 ноември 2012 г.
Роден	4 септември 1942 г. София, Царство България
Починал	6 ноември 2016 г. (74 г.) Берлин, Федерална република Германия
Учил в	Московски държавен университет по фини химически технологии
Музикална кариера
Псевдоним	Бисер Кропчовский
Стил	естрадна музика
Инструменти	китара, пиано, вокал, виола, цигулка
Глас	тенор
Активност	от 1967 г.
Лейбъл	„Балкантон“, „Мелодия“, Amiga, Areito
Семейство
Уебсайт	www.biserkirov.ru Страница в IMDb
Бисер Киров в Общомедия

Бисер Христов Киров е български поп и рок певец, инструменталист, композитор, телевизионен водещ, режисьор, продуцент и дипломат.

Носител е на званията „Заслужил артист на Народна република България“ (1985) и „Заслужил артист на Руската федерация“ (2009)^[1][2] Нареждан е сред 10-те най-популярни певци в Източна Европа^[3]. Считан е за най-популярния българин в СССР^[3][4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младост и образование[редактиране | редактиране на кода]

Бисер Киров е роден в София на 4 септември 1942 година. Баща му е свещенослужителят Христо Николов Киров – пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети. Родителите му са от село Чокманово.^[5]

През 1961 г. завършва 22 училище в София с пълно отличие. През 1961 – 1963 г. отслужва военната си служба в артилерийския дивизион в град Марица (сега Симеоновград). Следва специалности „Журналистика“ в Софийския държавен университет (1968 – 1969) и „Полупроводникови материали“ (1963 – 1967 и 1970 – 1973) и се дипломира във Висшия химикотехнологичен и металургичен институт в София. Завършва (1988) с отличие специалност „Музикална режисура“ в курса на проф. Иоаким Шароев в Държавния институт за театрално изкуство (ГИТИС, днес Руски институт за театрално изкуство) в Москва, СССР и там постъпва в аспирантура през 1989 г.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

От 5-годишен свири на цигулка, след това на виола, а от 12-годишен – и на китара. Пее в рок дуети с Георги Минчев, по време на съвместната им военна служба и като студенти. След военната си служба създава рок групата „Рефлекс“ – сред първите в страната.

На студентския празник на 8 декември 1966 година случайно е слушан от композитора Морис Аладжем; започва професионална кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“ през 1967 г.

Концертен артист в Русия и страните от ОНД. Почетен президент е на ежегодния детски международен фестивал „Музикална дъга“ в град Волгоград, Русия. Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка, проведени чрез музикалните агенции „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Солист е 4 сезона във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г. В продължение на 18 години е най-популярният чуждестранен певец в ГДР.

Записва над 300 песни по свои композиции на български, руски, немски, чешки, полски, испански и други езици. Песните му са писани по стихове на поетите: Димитър Методиев, Иван Николов, Матей Стоянов, Георги Константинов, Емил Симеонов, Васил Сотиров, Кръстьо Станишев, Георги Джагаров, Любомир Левчев, Лъчезар Еленков, Владимир Голев, Дочка Банева, Андрей Дементиев, Олег Беликов, Галина Боголюбова, Николай Добронравов и други.

Българските композитори, творили за Бисер Киров, са Зорница Попова, Тончо Русев, Петър Ступел, Морис Аладжем, Йосиф Цанков, Александър Йосифов, Иван Пеев, Атанас Косев, Александър Бръзицов, Ангел Заберски, Борис Карадимчев, Стефан Димитров, Дечо Таралежков, Димитър Вълчев, Найден Андреев, Янко Миладинов, Борислав Панов, Ясен Обретенов и много други.

Пее с оркестрите на Уди Хърман, Карел Краутгартнер, с „Оркестра дела мусика модерна“ (Куба) на Тони Таньо, Биг бенда на Герчанското радио (Мартин Хофман), Биг бенда на Радио „Прага“ (Вацлав Вобруба), Големия оркестър на Юрий Силантиев (Москва), „Глен Милър Оркестра“ (Ниуола фестивал), Биг бенда на БНР (на Вили Казасян), Биг бенда на Полското радио и много други.

Негови партньори на сцената са били Йорданка Христова, Карел Гот, Хелена Вондрачкова, Дийн Рийд, Мариля Родович, Удо Юргенс, Дъсти Уест, Бола де Ниеве, Елена Бърк, Рой Орбисън, Алла Пугачова, Франк Шобел, Рой Кларк, Дагмар Фредерик, Дон Уилямс, Йосиф Кобзон, Чеслав Ниемен, София Ротару, Лев Лешченко и много други.

В продължение на 20 години името му е сред 10-те най-популярни поп изпълнители на Източна Европа. Големите му международни хитове са: „Macht alle Türen und Fenster auf“ (издавана в ГДР от „AMIGA“, понастоящем Sony Music Entertainment), „Das ist Musik für mich“, „Sag’ auf Wiedersehen“, „Cuba-Bulgaria“, „Guantanamera“, „La casa grande“, „Дождь“, „Татьянин день“, „Алëша“, „Птица счастья“, „Народна китка“, „Обичам“ и много други.

Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР, издадени малки плочи (някои от които в Испания и САЩ), както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра. Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.

През 2013 г. в Русия записва албума „Вокруг света за 80 минут“ – компилация на компактдиск от 23 песни на 14 езика, които е пял през годините.

Последният му албум „Мой мир“, издаден на компактдиск от Фонд „Русский мир“ през 2014 година, включва 17 тематично свързани песни с Русия, две откоито – „Елегия“ и „Само вятърът“, – са били много любими на покойната дъщеря на певеца Венциноса фон Койдел. Подборката на произведенията е направена от Бисер Киров, който през всичките години винаги е държал да включва в албумите си музикални творби, съдържащи конгломерат от чувства. Някои от хитовете в диска са признати за златни шлагери в Русия. Други пък са личен подарък на Бисер Киров от такива поети като Евгений Евтушенко, Андрей Дементиев и Владимир Исайчев. „Мой мир“ е издаден като подаръчен и за първи път е бил връчен на делегатите VIII Асамблея „Русский мир“, проведена в Сочи. Още там той предизвика изключително позитивни коментари и е посрещнат много радушно.

През 2016 г., малко преди да почине, Бисер Киров пише музиката и текста на последната си песен „Приятелю мой“, записана от Веселин Маринов в албума му „Легенда за любовта“ (2019).^[6]

В телевизията и киното[редактиране | редактиране на кода]

Режисьорски и продуцентски предавания на Бисер Киров в БНТ са: „15 години група Сигнал“ (1993), „Бисер Киров – шоу“ (1993, 1994), „Коледария“ (1995), „Родопска коледа“ (1996), концертите „Бисер Киров в НДК“ (1998) и „Юбилеен концерт 2002“, „Звезден Рожен“ (2000 и 2006), „Празници на руската песен“ (2001), по негова идея са създадени биографичните музикални филми „Аз не съм никакъв Бисер – 30 години по-късно“ (2002) и „Рождество за всички“ (2004).

В периода 1995 – 2002 г. е продуцент, режисьор и водещ на детските предавания „Златното ключе“ и „Чудната приказка“ в руските телевизионни канали РТР и „Култура“.

През 2012 г. по случай 70-годишнината на певеца БНТ създава биографичния филм за Бисер Киров „Библията на моето детство“.^[7]

Обществена работа[редактиране | редактиране на кода]

Член е на жури на международни фестивали в Сочи (СССР), Хавана и Варадеро (Куба), Ялта и Москва (Русия), „Златният шлагер“ и „Славянски базар“ (Беларус), „Бархатний сезон“ (Украйна), „Гласовете на Азия“ (Казахстан), Славянск, Краснодар.

От 1997 г. е в борда на съветниците на „Халси Инститют“ (за музикален бизнес), Оклахома, САЩ.

От ноември 2006 до юли 2010 г. е съветник по културата в посолството на Република България в Москва. След това Министерството на външните работи на България го назначава за посланик на добра воля на Република България в Руската федерация.^[8]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В последните си години боледува от левкемия (рак на кръвта). Умира от мозъчен инсулт в Берлин на 6 ноември 2016 г.^[9][10][11]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Попада в автокатастрофа през 1981 г. и остава 56 дни в реанимация. Погрешно съобщение на медии за гибелта му подбужда кубинския радиоводещ Алберто Фернандес да направи радиопредаване „Спомени за Бисер Киров“.^[12]

През 1969 г. се жени за състудентката си Митка, от която има 2 деца – Венциноса (19 февруари 1971 г. – 13 септември 2014 г., починала в Берлин)^[13] и Бисер (р. 1973, компютърен специалист в Берлин). Приживе става дядо на 3 внучки и внук: Малена (р. 2004), Елиса (2005 – 2023)^[14], Фрида (р. 2009) и Максимилиан (Макс) (р. 2011).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Мини албуми[редактиране | редактиране на кода]

Малки плочи и сингли[редактиране | редактиране на кода]

• 1968 – „Bisser Kiroff“
  ( SP, Sayton – SA-25)
• 1969 – „Пее Бисер Киров с орк. «Балкантон»“
  ( EP, Балкантон – ВТМ 6080)
• 1970 – „Пее Бисер Киров“
  ( EP, Балкантон – ВТМ 6232)
• 1971 – „Бисер Киров“
  ( EP, Балкантон – ВТМ 6378)
• 1971 – „Новогодишна“, изп. Б. Киров/ „Сурвакари“, изп. „Сребърните гривни“
  ( SP, Балкантон – ВТК 2968)
• 1972 – „Старата песен“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3025)
• 1972 – „Бисер Киров“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3084)
• 1972 – „Der Wein war rot“/ „Unser Lied“
  ( SP, AMIGA – 4 55 897)
• 1973 – „Heut ist für uns Sonntag“/ „Macht alle Türen und Fenster auf“
  ( SP, AMIGA – 4 55 920)
• 1973 – „Бисер Киров“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3026)
• 1974 – „Поет Бисер Киров (Болгария)“
  ( ЕP, Мелодия – Г62-04373-4)
• 1975 – „Бисер Киров“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3197)
• 1976 – „Ich lieb' eine Stadt“/ „In so einer Nacht muß man träumen“
  ( SP, AMIGA – 4 56 192)
• 1977 – „Бисер Киров“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3328)
• 1978 – „Поет Бисер Киров (Болгария)“
  ( EP, Мелодия – Г62-07095-6)
• 1978 – „Татьянин день“
  ( SP, Мелодия – 33ИД 41107)
• 1988 – „Мирны день“
  ( SP, Балкантон – ВТК 3939)

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Дългосвирещи плочи[редактиране | редактиране на кода]

• 1975 – „Бисер Киров (Болгария)“
  ( Мелодия – С60-06015)
• 1976 – „Macht alle Türen und Fenster auf“
  ( AMIGA – 8 55 461)
• 1977 – „Бисер Киров“
  ( Балкантон – ВТА 2084)
• 1979 – „Поет Бисер Киров“
  ( Мелодия – С60-11699-700)
• 1981 – „Bisser Kirov en La Habana“
  ( Areito – LD-3882)
• 1982 – „Cuba de mi amor“
  ( Areito ‎– ld4093)
• 1982 – „Катастрофа“
  ( Балкантон – ВТА 10834)
• 1983 – „И всичко пак ще се повтаря…“, авторска плоча с Димитър Методиев
  ( Балкантон – ВТА 11044)
• 1984 – „Русские глаза“
  ( Мелодия – С60 21057 005)
• 1987 – „Весели ваканции. Детска дискотека с Бисер Киров и «Сребърни звънчета»“
  ( Балкантон – ВЕА 12130)
• 1988 – „My Story“
  ( Балкантон – ВТА 12359)
• 1988 – „Автограф“
  ( Балкантон – ВТА 12198)
• 1990 – „Дискотека в Мальчугании. Бисер Киров и Большой детский хор Гостелерадио СССР“
  ( Мелодия – С60 29857 006)

Аудиокасети[редактиране | редактиране на кода]

• 1975 – „Зарубежная эстрада. Эва Демарчик. Бисер Киров“
  ( Мелодия – СМ 00367)
• 1976 – „Macht alle Türen und Fenster auf“
  ( AMIGA – 0 55 461)
• 1978 – „Поет Бисер Киров“
  ( Мелодия – СМ00698)
• 1984 – „Русские глаза. Поет Бисер Киров“
  ( Мелодия – СМ01275)
• 1987 – „Весели ваканции. Детска дискотека с Бисер Киров и «Сребърни звънчета»“
  ( Балкантон – ВЕМС 7267)

Компактдискове[редактиране | редактиране на кода]

• 2002 – „Детскотека“
  ( Макс Арт Интернешенел Ltd ‎– BK 20-2419-02)

Компилации[редактиране | редактиране на кода]

• 1998 – „Събота срещу неделя“
  ( CD, Маркос мюзик – ММ 20 098 - 2)
• 1998 – „Дожд и другие любимые песни…“
  ( CD, Макс арт интернешенъл – MAXART)
• 1999 – „Мировая коллекция“
  ( CD, Макс арт интернешенъл)
• 2004 – „Нова юбилейна колекция“
  ( CD, Макс арт интернешенъл)
• 2009 – „Лучшие песни“
  ( CD, Бомба Мьюзик – BoMB 033 - 542)
• 2013 – „Вокруг света за 80 минут“
  ( CD, Макс арт интернешенъл)
• 2014 – „Мой мир“
  ( CD, Фонд „Русский мир“)

Други песни[редактиране | редактиране на кода]

• 1967 – „Любил тебя когда-то“ – м. Петър Ступел, т. Ю. Цанев – от малката плоча „Международный фестиваль молодежной песни «Сочи-67»“ (СССР, Мелодия – ГД 000787-8)
• 1967 – „Песен на Жено“ – м. и ар. Петър Ступел, т. Стоян Михайлов – от филма „С пагоните на дявола“
• 1968 – „Когато бях момче“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Ценов, съпровожда „До-ре-ми-фа“ – от фестивала „Златният Орфей“
• 1968 – „Преди да стане спомен“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Стойчев, съпровожда вокално-инструментален състав „Синигери“ – от фестивала „Златният Орфей“
• 1968 – „Фестивален разговорник“ – м. Димитър Вълчев, т. Милчо Спасов, съпровожда ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от 9-ия световен младежки фестивал
• 1969 – „Adios Mar“ – м. Морис Аладжем – от плочата „Оркестър Балкантон в Куба“
• 1969 – „El Camino Verde Del Lugar Donde Naci“ – м. Кърли Путмън – от плочата „Оркестър Балкантон в Куба“
• 1969 – „Гълъби от София“ – м. Йосиф Цанков, т. Димитър Василев, съпровожда СЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1969 – „Зелените кестени“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Ценов, съпровожда оркестър, диригент: Николай Куюмджиев – от малка плоча с песни от Атанас Косев
• 1969 – „Не, не е тъжна песен това“ – м. и ар. Морис Аладжем, т. Димитър Керелезов, съпровожда оркестър, диригент: Морис Аладжем – от малка плоча с песни от Морис Аладжем
• 1970 – „Всяко начало“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Ценов, съпровожда вокална група и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от радиоконкурса „Пролет“
• 1970 – „Как си различна днес“ – м. Бигаци, т. Милчо Спасов, съпровожда вокална група и оркестър „Метроном“ – от малка плоча със забавна музика
• 1970 – „Мартеничка“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, съпровожда вокална група и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – „Мелодия на годината“ за март
• 1970 – „Моята песен“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, съпровожда квартет „Акорд“ и ЕОБРТ, диригент: Дечо Таралежков – от малка плоча със забавна музика
• 1970 – „На Ком си почиваше залезът“ – м. Йосиф Цанков, т. Стоян Етърски, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча с песни за Берковица
• 1970 – „Старата фрегата“ – м. Морис Аладжем, т. Димитър Ценов, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент" Морис Аладжем – от малка плоча „Пеят наши и чужди изпълнители“
• 1971 – „Песен за бащите“ – м. Бисер Киров, т. Спас Бутански, съпровожда вокална група и „Стакато“, диригент: Развигор Попов – „Мелодия на годината“ за юни
• 1971 – „Първата любов“ – м. Георги Костов, т. Петър Кицов, съпровожда оркестър, диригент: Константин Драгнев – от малка плоча „Пеят наши и чужди изпълнители“
• 1971 – „Смях раздай, не тъга“ – м. Зорница Попова, т. Димитър Керелезов, съпровожда „До-ре-ми-фа“ и ЕОБРТ, диригент: Вили Казасян – от малка плоча със забавна музика
• 1972 – „Варна, Варна“ – м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, съпровожда оркестър, диригент: Димитър Ганев – от малка плоча с песни за Варна
• 1973 – „Една любов осмисля целия живот“ – песен из филма „Кръстникът“
• 1973 – „Настроение“ – м. Атанас Косев, т. Димитър Стойчев, съпровожда вокална група „Обектив '71“ и ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плочата „ЕОКТР и неговите солисти“
• 1973 – „Химн“ – м. Юри Ступел, т. Георги Константинов, ар. Панайот Славчев, съпровожда оркестър „Метроном“, диригент: Панайот Славчев – от ІV Младежки конкурс за забавна песен
• 1973 – „Българска наздравица“ – м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, ар. Константин Драгнев, съпровожда вокална група и ЕО, диригент: Константин Драгнев – от съвместна малка плоча с Богдана Карадочева и Емил Димитров
• 1974 – „Жребчето“ – м. Матей Стоянов, т. Найден Вълчев, ар. Митко Щерев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Митко Щерев – „Мелодия на годината за юли“
• 1974 – „Ще си отидеш“ – м. и ар. Ангел Заберски, т. Георги Джагаров, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от плоча с песни на Ангел Заберски
• 1975 – „Закъсняла серенада“ – м. и ар. Найден Андреев, т. Недялко Йорданов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1977 – „Морето“ – м. Бисер Киров, т. Владимир Голев, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕСО „Бургас“, диригент: Иван Панталеев – от фестивала „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“
• 1977 – „Ноктюрно“ – м. и ар. Кирил Аврамов, т. Павел Матев, съпровожда ЕСО „Бургас“, диригент: Иван Панталеев – от фестивала „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“
• 1977 – „Обичам те, Ленинград“ – м. Ангел Заберски, т. Владимир Голев, ар. Развигор Попов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Ангел Заберски – от плочата „Хора на дълга“
• 1977 – „Орлово гнездо“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, ар. Людмил Георгиев, съпровожда оркестър „Балкантон“, диригент: Недко Трошанов – от плочата „Песни за Трявна“
• 1977 – „Песничка за обикновените неща“ – м. и ар. Стефан Драгостинов, т. Александър Малинов, съпровожда ЕОКТР, диригент: Томи Димчев – от радиоконкурса „Пролет“
• 1978 – „Есен“ – м. и ар. Янко Миладинов, т. Дамян Дамянов, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1978 – „Моя късна любов“ – м. Бисер Киров, т. Явор Димов – от плочата „Изберете. Хит парад на радио София“
• 1978 – „Сонет“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕОБР, диригент: Дечо Таралежков – от фестивала „Златният Орфей“
• 1979 – „Вечерница ти пак бъди“ – м. Атанас Косев, т. Орлин Орлинов, ар. Панайот Славчев, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1979 – „Сигурно е свързана с годините“ – м. и ар. Янко Миладинов, т. Павел Матев, съпровожда ЕОБР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1980 – „Миша Олимпийски“ – м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев – от плочата „Москва '80. Поздрав от България“
• 1980 – „Светът е и мой“ – м. и ар. Морис Аладжем, т. Георги Иванов, съпровожда вокално трио „Рефлекс“ – от плочата „Диско 5“
• 1981 – „Голямата къща“ – м. Бисер Киров, т. Владимир Голев, ар. Панайот Славчев – от фестивала „Златният Орфей“
• 1982 – „Ние, старите моряци“ – м. Дечо Таралежков, т. Р. Василев, ар. Панайот Славчев, съпровожда детска вокална група и ЕОБР, диригент: Вили Казасян – втора награда от конкурса „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“
• 1983 – „Птица счастья“ – м. Александра Пахмутова, т. Николай Добронравов – от плочата „Сердце человека. Песни Александры Пахмутовой“ (СССР, Мелодия – С60 19607 002)
• 1984 – „Стоманата, що пя у мен“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Ясен Обретенов – от плочата „София – Москва“
• 1985 – „Птица счастья“ – м. Александра Пахмутова, т. Николай Добронравов – от плочата „Катюша“ (СССР, Мелодия – С60 22321 004)
• 1986 – „И мирис сладък“ – м. и ар. Ясен Обретенов, т. Димитър Методиев, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1986 – „Мелодия за двама“ – дует с Нели Рангелова – м. и ар. Любомир Денев, т. Станка Пенчева, съпровожда ЕОКТР, диригент: Вили Казасян – от фестивала „Златният Орфей“
• 1987 – „Вяра в Русия“ – м. Бисер Киров, т. Димитър Методиев, ар. Ясен Обретенов – от плочата „Да бъде ден, да има мир и песен“
• 1987 – „Разузнавачът“ – м. и ар. Атанас Косев, т. Методи Христов – от плочата „Пеем за нашето време“
• 1988 – „Този миг“ – м. и ар. Александър Бръзицов, т. Матей Стоянов – от плочата „Александър Бръзицов. Избрани песни 2“
• 1988 – „Патладжанко-Бабаджанко“ – дует с Михаела Джонова – м. и ар. Асен Драгнев и Иван Платов, т. Димитър Керелезов – от плочата и касетата „Парад на плодовете“
• 1999 – „Macht alle Türen und Fenster auf“ – м. Manfred Gustavus, т. Jürgen Crasser, ар. Günther Kretschmer – от CD компилацията „Echt Kultig: Die besten Deutschen Ost-Schlager“ (Германия, Ariola Express – 74321 69625 2)
• 2003 – „Macht alle Türen und Fenster auf“ – м. Manfred Gustavus, т. Jürgen Crasser, ар. Günther Kretschmer – от CD компилацията „Die schönsten Schlagerjuwelen der DDR“ (BMG – 82876590672)
• 2013 – „Птица счастья“ – м. А. Пахмутова, т. Н. Добронравов – от компактдиска на Николай Добронравов „Лучшее…“ (Русия, Мелодия – MEL CD 60 02162)

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Лауреат на фестивалите[редактиране | редактиране на кода]

• 1967 – Сочи (СССР), I международен младежки фестивал на политическата песен „Червен карамфил“ – трета награда за изпълнение, песента му „Човекът, който не подписа“ (м. Борис Карадимчев, т. Радой Ралин) получава втора награда
• 1968 – София, IX световен фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1968 – София, БНТ, „Най-добър изпълнител на годината“
• 1968 – Барселона (Испания), I международен фестивал на песента – първа награда на Организационния комитет за песента „Да вярвам ли“ (м. Ангел Заберски)
• 1970 – „Златният Орфей“ – първа награда за изпълнение (голяма награда не е дадена)
• 1973 – Лайпциг (ГДР), „Златният лъв“ – златен медал с Карел Гот, Марила Родович и Регина Тос
• 1973 – Берлин (ГДР), X фестивал на младежта и студентите
• 1974 – Познан (Полша), „Познанска пролет“
• 1974 – Дрезден (ГДР), Дрезденски международен фестивал на естрадната песен – голяма награда за изпълнение
• 1975 – „Златният Орфей“ – 2 втори награди за участие с песните „Закъсняла серенада“ (м. Найден Андреев) и „Жена“ в дует с Йорданка Христова (м. Димитър Вълчев)
• 1976 – Пореч (Югославия), „Златен делфин“
• 1978 – Хавана, Куба, XI фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1978 – „Златният Орфей“ – голямата награда за композиция с песента „Сонет“ и трета награда за песента „Есен“ (м. Янко Миладинов)^[15]
• 1979 – „Златният Орфей“ – голямата награда за изпълнение на песента „Вечерница“ на Атанас Косев
• 1979 – OIRT, Финландия – втора награда за песента „Моя късна любов“ (м. Бисер Киров)
• 1981 – Канзас (САЩ), „Ниуола фестивал“ – голямата награда и награда на публиката
• 1982 – Хавана (Куба), „Гала“ – голямата награда
• 1983 – конкурс на Интервизията, Тампере, Финландия
• 1984 – Готвалдов (Чехословакия) – голямата награда и звезда на ОРТ
• 1985 – Москва, СССР, XII фестивал на младежта и студентите – златен медал
• 1985 – Каван (Ирландия), Песенен фестивал – специална награда „Шоу мастър“
• 1992 – Кан (Франция), МИДЕМ – голямата награда на ФИДОФ
• 1995 – Алма Ата (Казахстан), „Гласовете на Азия“ – награда „Легенда на естрадата“
• 1997 – „126 песни за Москва“ (конкурс на Московското кметство за 850-годишнината на Москва) – трета награда с песента „Обичам Москва“ по стихове на Владимир Башев

Награден е с десетки награди от български и международни конкурси – младежки, телевизионни, „Мелодия на годината“, „Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора“, „Песни за Варна“. Лауреат е на множество фестивали.

Държавни отличия[редактиране | редактиране на кода]

• 1978 – „Почетен знак – сребърен“ за дружба между народите, ГДР
• 1981 – Пожизнен почетен гражданин на щата Канзас, САЩ
• 1984 – награда на ЦК на ДКМС за цикъла песни „Моите 40 години“
• 1985 – почетно звание „Заслужил артист“ на Народна република България
• 2002 – почетна награда „Мечът на Алма Ата“, Казахстан
• 2008 – Почетен знак на президента на Република България Георги Първанов
• 2009 – почетно звание „Заслужил артист на Руската федерация“ с указ на президента на Русия Дмитрий Медведев
• 2010 – Международна награда за култура „Свети равноапостолни братя Кирил и Методий“ (Славянски фонд на Русия и Московска патриаршия)^[16][17]
• 2012 – Почетна грамота от президента на Русия Владимир Путин за развитие на руско-българското сътрудничество в областта на културата
• 2012 – Почетна грамота от Правителството на Москва „за заслуги в развитието на естрадното изкуство и активна обществена дейност“
• 2012 – Златна значка и руски орден за дългогодишна дейност за сближаване на народите на България и Русия от Национално движение „Русофили“^[18]
• 2012 – Почетен доктор на Московския държавен университет по фини химически технологии „М. В. Ломоносов“ (известен като МИТХТ, сега Московски технологически университет)
• 2012 – Почетен гражданин на Смолян
• 2014 – „Човек на годината“, Украйна – отказва наградата в знак на протест срещу войната в Донбас
• 2014 – „Золотое перо Руси“, номинация „Духовност“ – за високо художествено майсторство за филма „Библията на моето детство“
• 2015 – включен в 10-и том на „Човек на хилядолетието“, Русия^[19]
• 2015 – Годишна награда за изкуство „Золотая муза“^[19]

Други[редактиране | редактиране на кода]

• Бисер Киров владее руски, английски, немски и ползва испански, полски, чешки и румънски.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

• През 2017 г. Фондация „Устойчиво развитие за България“ издава биографичната книга „Благодарствена песен“ на Бисер Киров. Представена е на 4 септември същата година в Руския културен център в София.^[20]
• През 2019 г. в Русия е учредена наградата „Бисер Киров“ в Международния конкурс за патриотична песен „Червен карамфил“.^[21]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Официален уебсайт на Бисер Киров Архив на оригинала от 2017-09-21 в Wayback Machine.
• Биография и дискография на Бисер Киров в bgestrada.com
• Дискография на Бисер Киров в discogs.com
• ((ru)) Интервю на Виталий Гапоненко, retroportal.ru, октомври 1998 г.

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „България“

Нормативен контрол CONOR.BG LCCN MBa VIAF