Биляна Курташева – Уикипедия

Биляна Курташева
българска литературна критичка и преводачка
Биляна Курташева на премиерата на „Книга за модерните българи. Срещи с автори на „Златорог“ от проф. Веселин Методиев. Център за книгата на НБУ, 20 януари 2022 г.
Биляна Курташева на премиерата на „Книга за модерните българи. Срещи с автори на „Златорог“ от проф. Веселин Методиев. Център за книгата на НБУ, 20 януари 2022 г.
Родена
29 юни 1973 г. (50 г.)
Националност България
Учила вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работила вНов български университет
Публикации„Антологии и канон“ (2012)
Биляна Курташева в Общомедия

Биляна Курташева е българска литературна критичка и историчка и преводачка от английски и сръбски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 29 юни 1973 г. във Видин. Завършва българска филология с втора специалност английски език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“ (1997). От 1999 г. работи в Нов български университет, където е главен асистент по теория на литературата. През 2011 г. защитава дисертация на тема „Антологии и канон: Антологийни образи на българската литература (1910-1944)“.

Омъжена е за писателя Георги Господинов, с когото имат една дъщеря – Рая Господинова, родена на 13 януари 2007 г.[1]

Занимава се с литературна критика, автор е на множество статии и рецензии, публикувани в културната периодика. Превeжда от английски и сръбски език.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Инициатор заедно с проф. Мари Врина (INALCO, Париж) на проект за многоезичен справочен сайт на съвременната българска литература с подкрепата на фондация „Next Page“, департамент „Нова българистика“, Френски културен център, София
  • Член на борда на проекта „East Translates East“ (фондация „Next Page“) заедно с Фиона Сампсън (Оксфорд) и Албрехт Лемп (Варшава)
  • Консултант на българо-британския уъркшоп и фестивал „Литература в действие/ Performing Literature“ в София (20-25 октомври 2003), организиран от Британски съвет България
  • Участник в българо-немския проект Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немска култура в България (1997), ръководен от проф. Атанас Натев, включващо публикация на текст в едноименния сборник

Редакторска дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • главен редактор на „Следва. Списание за университетска култура“, издание на НБУ
  • редактор за България на „OrientExpress“, Magazine for the Best of Contemporary Writing from Enlargement Europe, главен редактор Фиона Сампсън (Oxford Brookes University)
  • съосновател и редактор на „Витамин Б. Списание за литература и блус“, алтернативно издание за литература, излизало в периода 1996-1999 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Научни авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Антологии и канон: антологийни модели на българската литература. София: Просвета, 2012, 311 с. (ISBN 978-954-01-2710-1)[2], [3], [4]
  • По ръба на сравнението. Яворов и „Ролинг Стоунс“ и други не/възможни интертекстове. Пловдив: Жанет 45, 2018, 228 с. (ISBN 978-619-186-452-2)[5][6]

Редакторство и съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • съредактор (заедно с Федя Филкова) на антологията На острова на блажените - пет войни след това, съст. Атанас Натев, изд. К&М, 1997.
  • съставител и редактор заедно с Йордан Ефтимов и Боян Манчев на сборника в чест на 60-годишнината на доц. Михаил Неделчев Литературни култури и социални митове, т. 1 и 2, изд. НБУ, поредица „Нова българистика“, С., 2003.
  • съставител и редактор заедно с Йордан Ефтимов на сборника Да четем Далчев, изд. НБУ, С., 2006, 294 с. (ISBN 954-535-431-3)

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • преводач на стихосбирката „Къщата на Баховата музика“ на Драган Данилов, ИК „Нов Златорог“, 1997.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ lira.bg
  2. ↑ „Антологии и канон: антологийни модели на българската литература“ на сайта на издателство „Просвета“.
  3. ↑ Албена Хранова, „Българският канон между кориците на антологиите“, рец. във в. „Култура“, бр. 37 (2699), 2 ноември 2012 г.
  4. ↑ Николай Бойков, „Под линия“, рец. в портал „Култура“, 7 декември 2012 г.
  5. ↑ „Роберто Боланьо и краят на магическия реализъм. И още: Защо Боланьо ни принадлежи“ и „Роберто Боланьо и краят на магическия реализъм. И още: Защо Боланьо ни принадлежи II“, откъси от книгата По ръба на сравнението. Яворов и „Ролинг Стоунс“ и други не/възможни интертекстове в „Диаскоп комикс“, 20 и 25 февруари 2019 г.
  6. ↑ Катя Атанасова, „Когато текстовете си говорят“, рец. в портал „Култура“, 27 ноември 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Студии
Интервю
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Биляна_Курташева&oldid=12155477“.