French
DeutschБили Холидей – Уикипедия
| Били Холидей Billie Holiday | |
| американска певица | |
.jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Ню Йорк, САЩ |
| Етнос | афроамериканци |
| Религия | католицизъм[1] |
| Музикална кариера | |
| Псевдоним | Lady Day,[2] Billie Holiday[3] |
| Стил | джаз,[4][5] балада,[6][7][8] суинг,[9][10][11] блус |
| Инструменти | вокал |
| Направление | джаз, суинг |
| Активност | 1933 – 1959 |
| Лейбъл | Brunswick Vocalion Okeh Bluebird Commodore Кепитъл Рекърдс Дека Рекърдс Aladdin Върв Рекърдс Кълъмбия Рекърдс MGM |
| Участник в | Billie Holiday and her Orchestra, Teddy Wilson and his Orchestra |
| Семейство | |
| Съпруг | неизв. (25 август 1941 – 1947) |
| Подпис |  |
| Уебсайт | billieholiday.com |
| Били Холидей в Общомедия | |
Били Холидей (на английски: Billie Holiday), рождено име Елианора Фейгън, е американска джаз певица, смятана за една от най-добрите изпълнителки на XX век. Известна е и с прозвището Лейди Дей (Lady Day).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 7 април 1915 година във Филаделфия като извънбрачно дете на деветнадесетгодишната афроамериканка Сади Фейгън и шестнадесетгодишния музикант Кларънс Холидей.[12] Родителите ѝ са от Балтимор, но майка ѝ е изгонена от дома си, след като забременява, и отива да роди във Филаделфия. През първите години от живота си Елианора е отглеждана в Балтимор от Марта Милър, свекърва на по-голямата сестра на майка ѝ, тъй като тя работи в железниците и често отсъства.[13]
Елианора често пропуска училище и на 5 януари 1925 година със съдебно решение е въдворена в католическо поправително училище, където е кръстена в католицизма, религия, която запазва до края на живота си. През октомври е върната на майка си, която отваря ресторант, в който работят и двете, и скоро Елианора спира да посещава училище.[14]
На 24 декември 1926 година майката на Елианора заварва съсед да се опитва да изнасили момичето. Елианора отново е изпратена за няколко седмици в поправителното училище като защитен свидетел по делото за изнасилване.[15] След това започва работа като чистачка в публичен дом и съседните жилища.[16][17] В края на 1928 година майка ѝ се премества в Харлем в Ню Йорк, последвана малко по-късно от Елианора. Там двете работят като проститутки,[18] но на 2 май 1929 година са арестувани, и Елианора остава в затвора до октомври.
Ранна музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]
След освобождаването си Елианора започва да пее в харлемските нощни клубове, до 1931 година в екип със своя съсед саксофонист Кенет Холан.[19] От самото начало тя приема псевдонима Били Холидей – от името на актрисата Били Доув и фамилното име на вероятния си баща.[20][21] Постепенно си създава репутация на местната сцена и има участия в популярни места, като „Подс енд Джерис“ и „Харлем Алхамбра“. По това време тя влиза в контакт и с баща си, който свири в бенда на Флечър Хендерсън.[22]
В края на 1932 година Холидей заменя певицата Монет Мур в клуба „Кованс“. В началото на 1933 година продуцентът Джон Хамънд, който харесва пеенето на Мур, посещава клуба и за пръв път чува Били Холидей.[23] Той е силно впечатлен от стила ѝ, за който по-късно казва, че силно е повлиял на музикалния му вкус, тъй като за пръв път попаднал на „певица, която наистина пее като импровизиращ джаз гений“.[24] С негово съдействие през ноември 1933 година тя прави първите си записи с участието на кларинетиста Бени Гудман. Записва две песни – Your Mother's Son-In-Law и Riffin' the Scotch, като втората става първият ѝ хит.[25]
През 1935 година Били Холидей изпълнява второстепенна роля на жена, тормозена от любовника си, в късометражния музикален филм на Дюк Елингтън Symphony in Black, в който изпълнява и песента Saddest Tale.[25]
Търговски успех[редактиране | редактиране на кода]
С песента си Strange Fruit („странен плод“ – за тялото на убития, което виси от дървото), в която става дума за линчуването на негър, Били привлича вниманието на нюйоркските интелектуалци и скоро се сдобива с вярна публика сред тях. Към края на 1940-те е вече звезда. Типични за репертоара ѝ са меланхолични песни за несподелена любов. До 1959 г. записва с много от най-добрите джаз музиканти, включително и Луис Армстронг.
В началото на 1940-те започва да страда от наркозависимост и алкохолизъм. През 1947 г. влиза в затвора за притежание на наркотици. Здравето и гласът ѝ страдат, и концертите и записите ѝ губят от първоначалния си блясък.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Били Холидей умира на 44-годишна възраст от цироза на черния дроб на 17 юли 1959 г. Погребана е в гробището „Сейнт Реймънд“ в Бронкс.
Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Billie Holiday Sings (1952)
- An Evening with Billie Holiday (1952)
- Billie Holiday (1954)
- Music for Torching (1955)
- Velvet Mood (1956)
- Lady Sings the Blues (1956)
- Body and Soul (1957)
- Songs for Distingué Lovers (1957)
- Stay with Me (1958)
- All or Nothing at All (1958)
- Lady in Satin (1958)
- Last Recording (1959)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Steve Provizer. Tracy Fessenden: Religion Around Billie Holiday // 8 януари 2019 г.
- ↑ 4632532 // Discogs. Посетен на 23 април 2018 г.
- ↑ www.francemusique.fr
- ↑ rateyourmusic.com
- ↑ play.google.com
- ↑ 8tracks.com
- ↑ play.wimpmusic.com
- ↑ www.deezer.com
- ↑ www.independent.co.uk
- ↑ www.cdbaby.com
- ↑ www.fandango.com
- ↑ O'Meally 1991.
- ↑ Nicholson 1995, с. 18 – 23.
- ↑ Nicholson 1995, с. 22 – 24.
- ↑ Nicholson 1995, с. 25.
- ↑ Nicholson 1995, с. 27.
- ↑ Eff, Elaine (2013). The Painted Screens of Baltimore: an Urban Folk Art Revealed. The University Press of Mississippi. p. 63. ISBN 1-61703-891-1.
- ↑ Nicholson 1995, с. 32.
- ↑ Nicholson 1995, с. 35 – 37.
- ↑ Holiday 2006, с. 13.
- ↑ Vail 1997, с. 32.
- ↑ Nicholson 1995, с. 35 – 39.
- ↑ Nicholson 1995, с. 39.
- ↑ Gourse 2000, с. 73.
- ↑ а б Nicholson 1995, с. 56.
- Цитирани източници
- Gourse, Leslie. The Billie Holiday Companion: Seven Decades of Commentary. New York, Schirmer Trade Books, 2000. ISBN 9780028646138. (на английски)
- Holiday, Billie. Lady Sings the Blues. Harlem Moon, 2006. ISBN 9780767923866. (на английски)
- Nicholson, Stuart. Billie Holiday. Boston, Northeastern University Press, 1995. ISBN 1-55553-303-5. (на английски)
- O'Meally, Robert. Lady Day: The Many Faces of Billie Holiday. New York, Da Capo Press, 1991. ISBN 9780306809590. OCLC 45009756. (на английски)
- Vail, Ken. Lady Day's Diary. London, Sanctuary Publishing, 1997. ISBN 1-86074-131-2. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
