French
DeutschБернардо Бертолучи – Уикипедия
| Бернардо Бертолучи Bernardo Bertolucci | |
| италиански режисьор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 22 ноември 2018 г. Рим, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Римски университет „Сапиенца“ |
| Режисура | |
| Активност | 1962–2018 |
| Оскари | Най-добър режисьор, Най-добър адаптиран сценарий: 1987 „Последният император“ |
| Златен глобус | Най-добър режисьор, Най-добър сценарий: 1988 „Последният император“ |
| Награди на БАФТА | Най-добър филм: 1989 „Последният император“ |
| Други награди | „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, „Европейски филмови награди“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Джузепе Бертолучи |
| Съпруга | Адриана Асти |
| Уебсайт | |
| Бернардо Бертолучи в Общомедия | |
Бернардо Бертолучи (на италиански: Bernardo Bertolucci) е италиански режисьор и сценарист. [1]
Носител е на награди „Бодил“, „Златна палма“, „Сезар“, „Златна камера“, БАФТА, две „Европейски филмови награди“, 2 награди „Златен глобус“ и 2 награди „Оскар“[2]. Има звезда на Холивудската алея на славата от 2013 г.[3]
Известни филми, режисирани от него, са „Сухата кумица“, „Конформистът“, „Последно танго в Париж“, „Последният император“, „Открадната красота“, „Мечтатели“ и други.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 16 март 1940 година в Парма, Италия,[4][5] в семейството на Нина и Атилио Бертолучи.[6] Баща му е поет и филмов критик, майка му е учителка.[6] Бертолучи започва да пише стихове още на 12 години и скоро печели няколко престижни награди.[6] Завършва литература и философия. След това отива в Рим, където е помощник на Пиер Паоло Пазолини във филма „Безделник“ през 1961 г.[4][6] На 22 години заснема първия си филм „Сухата кумица“.[4]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
„Последно танго в Париж“[редактиране | редактиране на кода]
Бумът на италианското кино затихва през 1970-те години, когато филмовата индустрия става жертва на голямата рецесия. Италианските режисьори са все по-често принудени да корпорират филмите си с американски, френски, шведски и други компании, за да могат да ги финансират. Бертолучи не прави изключение. През 1972 г. заснема „Последно танго в Париж“ с участието на чуждестранни актьори в главните роли (Марлон Брандо, Мария Шнайдер). Филмът се счита за скандален, с оглед на секс-сцените, които съдържа. След първата му прожекция в Ню Йорк е цензуриран както в САЩ, така и в Италия. От 1976 до 1981 г. е спрян от екрана.
Последните филми[редактиране | редактиране на кода]
По-нататък Бертолучи се връща към интимната тематика от по-рано. През 1996 г. заснема „Открадната красота“, последван от филма „Мечтатели“.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Режисьор[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | бележки |
|---|---|---|---|
| 1962 | Сухата кумица | La commare secca | |
| 1964 | Преди революцията | Prima della rivoluzione | |
| 1968 | Партньор | Partner | |
| 1969 | Любов и гняв | Amore e rabbia | сегмент: „Agonia“ (Агония) |
| 1970 | Стратегията на паяка | Strategia del ragno | |
| 1970 | Конформистът | Il conformista[7] | |
| 1972 | Последно танго в Париж | Ultimo tango a Parigi | |
| 1976 | Двадесети век | Novecento | |
| 1979 | Луна | La luna | |
| 1981 | Трагедията на шута | La tragedia di un uomo ridicolo | |
| 1987 | Последният император | L'ultimo imperatore | |
| 1990 | Чай в пустинята | Il te' nel deserto | |
| 1993 | Малкият Буда | Piccolo Buddha | |
| 1996 | Открадната красота | Io ballo da sola | |
| 1998 | Обсадата | L'assedio | |
| 2003 | Мечтатели | I sognatori | |
| 2012 | Аз и ти | Io e te |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ Bernardo Bertolucci Awards // IMDb. Посетен на 2 октомври 2014. (на английски)
- ↑ Bernardo Bertolucci | Hollywood Walk of Fame // walkoffame.com. Посетен на 7 април 2015. (на английски)
- ↑ а б в Bernardo Bertolucci – Biography // в-к Ню Йорк Таймс. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Bernardo Bertolucci – Biography // Biography.com. Архивиран от оригинала на 2015-02-08. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)
- ↑ а б в г Bernardo Bertolucci Biography // Starpulse. Архивиран от оригинала на 2015-02-08. Посетен на 8 февруари 2015. (на английски)
- ↑ Янко Терзиев. Принадлежащият човек // Капитал. 3 март 2001. Посетен на 22 февруари 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Бернардо Бертолучи в
Internet Movie Database - Бернардо Бертолучи в
- Бернардо Бертолучи Великите режисьори: БНТ, 28 ноември 2018
- Анита Димитрова, Отиде си един от последните кино императори на XX век, в-к Сега, 27 ноември 2018
- Соня Александрова, Бернардо Бертолучи. In memoriam, Портал за култура, изкуство и общество, 27 ноември 2018
| |||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||
| ||||||||
| ||||||||
|
