Бегнище – Уикипедия

Бегнище
Бегниште
— село —
Стенопис от „Свети Лазар“
Стенопис от „Свети Лазар“
41.3675° с. ш. 21.9975° и. д.
Бегнище
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаКавадарци
Географска областТиквеш
Надм. височина518 m
Население369 души (2002)
Пощенски код1430
МПС кодVE
Бегнище в Общомедия

Бегнище или Бегнища или Бегница (на македонска литературна норма: Бегниште) е село в Северна Македония, в Община Кавадарци с население от 369 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним * Бѣгоуништи, който произхожда от личното име * Бѣгоунъ, от което са и селищните имена Бегуновци и Бегунце.[1]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Край селото е частично запазена средновековната скална църква „Свети Лазар“, ценен архитектурен паметник със съхранени стенописи от XIV век.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Бегнище е българско село в Тиквешка каза на Османската империя. Основна забележителност на селото е църквата „Света Богородица“, изградена и изписана в 1881 година от братята Вангел, Никола и Коста Анастасови от Крушево. Църквата е голяма трикорабна базилика с два реда колони.[3]

През 30-те години на XIX век коджабашия в Бегнища е Тренчо, а свещеник - поп Цветко. И двамата, заедно с местния терзия Бошко са спомоществуватели на „Служение еврейско и все злотворение нихно...“, преведено „во простий и краткий язик болгарский“ от Натанаил Охридски и отпечатано в Солун в 1839 година.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бегнища има 860 жители българи християни.[5] Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бегнища (Begnichta) има 1360 българи екзархисти.[6]

По данни на българското военно разузнаване в 1908 година:

„ Беглища [е] християнско село (до 150 къщи), което е най-фанатично и дава най-голям отпор на турците. Преди няколко години жителите му изгорили находящия се тук жандармерийски пост. Сега в селото стоят 6 жандарми и 25 - 3 войници. Селото е свободно и богато.[7] “

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Бегнище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8] По време на войната в селото влизат сръбски части. Според доклад на Глигор Варналиев, главен български учител в Кавадарци, през януари 1913 година сръбски четници от Черна ръка провеждат обезоръжителна акция, при която жестоко са малтретирани кмета Христо Спанджов, свещеника Илия Григоров и други трима българи. Търсен е българският учител Коста Димитров, за да бъде убит, защото ходил във Велес да доведе българската войска.[9]

В Сърбия и Югославия[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия. През 1919 година сърбоманският войвода Йован Бабунски отвлича и убива общинския кмет в Бегнище Иван Даскалов.[10]

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Беглища (Beglišta) като българско християнско село.[11]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Тома П. Лозанов от Велес е български кмет на Бегнище от 1 ноември 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Иван Ганчев Коев от Мекиш (20 октомври 1942 - 10 септември 1943), Тодор Ценов Вълчев от Горна Митрополия (30 септември 1943 - 18 декември 1943) и Благой М. Божилов от Велес (11 януари 1944 - 21 юли 1944).[12]

В Северна Македония[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2002 година селото има 368 жители, самоопределили се както следва:[13]

Националност Всичко
македонци 367
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бегнище
  • Алекса Иванов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  • Атанас Консулов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[15]
  • Димче Кичевски (1950 -2015), каратист и треньор от Република Македония
  • Пано Петров Камчев, български революционер от ВМОРО[16]
  • Петър Григоров, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 5 одринска дружина[17]
  • Петър Тевов (Кевов), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[18]
  • Томе Спанджов, български революционер от ВМОРО, загинал по време на заточението си в Мала Азия[19]
  • Яни Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[20]
Починали в Бегнище
  • Александър Иванов Дрожев (Дражев), български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[21]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 172 – 173.
  2. ↑ Црква Св.Лазар с.Бегниште (пештерна црква)
  3. ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 17 февруари 2014 г.
  4. ↑ Служение еврейско и все злотворение нихно со показание от Свещено и Божествено писание ветхо и новое. И се положи на край от Талмуда еврейскаго, що е писал Павел Медински, що имат повеке хули противни пред Бога противни и пред ангели Божии. Се пиша по мол­давски язик от Неофита монаха, що беше равиннн еврей­ски и после по святое крещение се чини учител христи­анский. Второ па се изписа на греческий язик, трето па сега от греческий язик се прензносн и се пре­писа во простий и краткий язик болгарский к раз­умению простому народу, в Типографии Солунской при хаджи папа Теодосий архимандрита Синатскаго в лето аωлд [1839] (без номерация на страници).
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 154.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 104-105. (на френски)
  7. ↑ Материали за военно-географическия обзор на Македония, II Тиквешки район, Печатница „Военен журнал“, София, 1908, стр. 18.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
  9. ↑ Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 32.
  10. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 61, 670.
  11. ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  12. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  13. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 17 юни 2009 
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 272.
  15. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  16. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 185.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 699.
  19. ↑ ПО ПРВИОТ КОМИТЕТ НА ВМРО ВО СОЛУН, ВТОРИОТ БИЛ ФОРМИРАН ВО KАВАДАРЦИ Архив на оригинала от 2013-10-29 в Wayback Machine., www.dnevnik.mk/, посетен на 24 октомври 2013 г.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 447, л. 20; а.е. 527, л. 2
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бегнище&oldid=11373858“.