Барбара Фришмут – Уикипедия

Барбара Фришмут
Barbara Frischmuth
Барбара Фришмут през 2013 г.
Барбара Фришмут през 2013 г.
Родена5 юли 1941 г. (82 г.)
Професиябелетрист, драматург, преводач
Националност Австрия
Активен периодслед 1962 г.
Жанрроман, разказ, поезия, пиеса, радиодрама
Дебютни творбироманът „Манастирското училище“ (1968)
Уебсайт
Барбара Фришмут в Общомедия

Барбара Фришмут (на немски: Barbara Frischmuth) е австрийска белетристка (романи, разкази, книги за деца), драматуржка, преводачка, родена в Алтаусзе, провинция Щирия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Барбара Фришмут е родена на 5 юли 1941 г. в Северна Австрия, която тогава е част от германския Трети райх. Детството си прекарва в Алтаусзе, учи в гимназията в Гмунден и завършва обучението си в гимназията „Песталоци“ в Грац.

От есента на 1959 г. Барбара Фришмут изучава в Грацкия университет турски, английски, а по-късно и унгарски език. Спечелва стипендия, с която през 1960/61 г. следва в турския университет „Ататюрк“ в Ерзурум.

През 1964 г. Фришмут отива във Виена, където започва да следва тюркология, иранистика и ислямистика. През 1966 г. прекъсва следването си, за да се отдаде професионално на писателска и преводаческа дейност.

Още през студентските години Барбара Фришмут публикува стихотворения и през 1962 г. се присъединява към литературното сдружение „Грацка група“, чиито по-видни членове са Петер Хандке, Елфриде Йелинек и Михаел Шаранг. По-късно участва в литературни четения в германската „Група 47“.

Барбара Фришмут предприема много пътувания в Турция, Унгария, Египет, Англия, Китай, Япония и САЩ, изнася лекции в университети в Охайо и Сент Луис.

Днес Барбара Фришмут живее като писателка и преводачка на свободна практика в Алтаусзе. Там се намира и нейната градина, на която е посветила три книги с разкази.

По-важни творби[редактиране | редактиране на кода]

Барбара Фришмут пише в различни литературни жанрове. Най-значимите ѝ произведения са „Манастирското училище“ (роман, 1968), „Изчезването на сянката при слънце“ (роман, 1973), трилогията „Мистификациите на Софи Зилбер“ (1976), „Ами или метаморфозата“ (роман, 1978), „Кай и любовта към моделите“ (1979), трилогията „Господарката на животните“ (1986), „За отношенията“ (роман, 1987), „Дете един на друг“ (роман, 1990), „Вещерско сърце“ (разкази, 1994), „Ръкопис на приятел“ (роман, 1998), „Петолистник и самодивска ръкавица. Литературен градински дневник“ (1999) и „Тайнственото и нетайнственото“, (три речи, 1999). Автор е на множество детски книги (последно „Алиса в Страната на чудесата“ по Луис Карол, 2000), на радио- и телевизионни пиеси.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Klosterschule, 1968
  • Geschichten für Stanek, 1969
  • Tage und Jahre. Sätze zur Situation, 1971
  • Das Verschwinden des Schattens in der Sonne, 1973
  • Rückkehr zum vorläufigen Ausgangspunkt, 1973
  • Haschen nach Wind, Erzählungen, 1974
  • Die Mystifikationen der Sophie Silber, Roman, 1976
  • Amy oder Die Metamorphose, Roman, 1978
  • Entzug – ein Menetekel der zärtlichsten Art, 1979
  • Kai und die Liebe zu den Modellen, 1979
  • Bindungen, Erzählungen, 1980
  • Die Ferienfamilie, Roman, 1981
  • Landschaft für Engel, 1981
  • Die Frau im Mond, Roman, 1982
  • Vom Leben des Pierrot, Erzählungen, 1982
  • Traumgrenze, Erzählungen, 1983
  • Kopftänzer, Roman, 1984
  • Herrin der Tiere, Erzählung, 1986
  • Über die Verhältnisse, Roman, 1987
  • Mörderische Märchen, Erzählungen, 1989
  • Einander Kind, Roman, 1990
  • Mister Rosa oder Die Schwierigkeit, kein Zwerg zu sein, Spiel für einen Schauspieler, 1991
  • Traum der Literatur – Literatur des Traums, 1991
  • Wassermänner. Lesestücke aus Seen, Wüsten und Wohnzimmern, 1991
  • Hexenherz, 1994
  • Die Schrift des Freundes, 1998
  • Fingerkraut und Feenhandschuh. Ein literarisches Gartentagebuch, 1999
  • Schamanenbaum, Gedichte, 2001
  • Die Entschlüsselung, Roman, 2001
  • Löwenmaul und Irisschwert. Gartengeschichten, 2003
  • Der Sommer, in dem Anna verschwunden war, 2004
  • Marder, Rose, Fink und Laus. Meine Garten-WG, 2007
  • Vergiss Ägypten, Ein Reiseroman, 2008
  • Die Kuh, der Bock, seine Geiss und ihr Liebhaber. Tiere im Hausgebrauch, 2010
  • Woher wir kommen, 2012

Повести за деца и юноши[редактиране | редактиране на кода]

  • Amoralische Kinderklapper, 1969
  • Der Pluderich, 1969
  • Philomena Mückenschnabel, 1970
  • Polsterer, 1970
  • Die Prinzessin in der Zwirnspule und andere Puppenspiele für Kinder, 1972
  • Ida – und Ob, 1972
  • Grizzly Dickbauch und Frau Nuffl, 1975
  • Der liebe Augustin, 1981
  • Die Ferienfamilie, 1981
  • Biberzahn und der Khan der Wind, 1990
  • Sommersee, 1991
  • Machtnix oder Der Lauf, den die Welt nahm. Eine Bildergeschichte, 1993
  • Gutenachtgeschichte für Maria Carolina 1994
  • Vom Mädchen, das übers Wasser ging, 1996
  • Donna & Dario, 1997
  • Die Geschichte vom Stainzer Kürbiskern, 2000
  • Alice im Wunderland, 2000

Театрални пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Der grasgrüne Steinfresser, 1973
  • Die Prinzessin in der Zwirnspule, 1976
  • Daphne und lo oder Am Rande der wirklichen Welt, 1982
  • Mister Rosa oder Die Schwierigkeit, kein Zwerg zu sein, Groteske, 1989
  • Anstandslos. Eine Art Posse, 1994
  • Eine kurze Geschichte der Menschheit, 1994
  • Lilys Zustandekommen, Monolog, 2002
  • Rabenmutter, Melodrama, 1989

Радиодрама[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Mauskoth und die Kuttlerin, 1970
  • Die unbekannte Hand, 1970
  • Löffelweise Mond, 1971
  • Ich möchte, ich möchte die Welt, 1977
  • Die Mondfrau, 1979
  • Biberzahn und der Khan der Winde, 1986
  • Binnengespräche, 1986
  • Tingeltangel oder Bin ich noch am Leben?, 1988
  • Mister Rosa oder Die Schwierigkeit, kein Zwerg zu sein, 1990
  • Die Mozart hörende Hanako und ihre fünf Kätzchen, 1991
  • Anstandslos, 1992
  • Der grasgrüne Steinfresser, 1993
  • Eine Liebe in Erzurum, 1994
  • Miss Potter hat es sich anders überlegt, 1996
  • Genesis, 1997.
  • Vier Verse für einen Mantel oder die Verwandlung des Abu Seid von Serug, 1997

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Барбара_Фришмут&oldid=12177143“.