Балканизация – Уикипедия

Балканизацията е геополитически термин, който означава процес на разпад на държава или федерация, съпроводен с по-нататъшна етническа и политическа фрагментация на новообразуваните политически единици, които встъпват в конфликтни отношения помежду си и могат да стигнат и до гражданска война^[1]. Възниква при разпадането на Османската империя на Балканския полуостров и е въведен в обращение след Берлинския конгрес, но придобива особено звучене и употреба след Първата световна война, когато се разпада и Австро-Унгария, независимо, че основните й територии са били в Централна Европа, а с изключение на Триест и части от Адриатическото крайбрежие балканските й територии са обединени в новосъздадената Югославия. В съвременната си употреба терминът често означава негативните последици от разпад на мултиетнически държави и прояви на сепаратизъм, често съпровождани с гражданска война, етническо прочистване и установяване на диктатура като например при разпадането на Югославия.

Примери[редактиране | редактиране на кода]

На Балканите с изключение на словенците всеки народ с държава си има народ и държава „близнак“:

• Албания → Косово;
• България → Северна Македония;
• Гърция → Република Кипър
• Румъния → Република Молдова;
• Сърбия → Република Сръбска;
• Турция → Северен Кипър;
• Хърватия → Хърватска република Херцег-Босна (присъединила се на 18 март 1994 към Босна и Херцеговина)
• Босна и Херцеговина → Санджак (възможно)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Balkanization в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​