Балдуин VII – Уикипедия

Балдуин VII
12-и граф на Фландрия

Роден
1093 г.
Починал
17 юни 1119 г. (26 г.)
ПогребанСент Омер, Франция
Управление
Период1111 – 1119
ПредшественикРобер II Фландърски
НаследникКарл I
Герб
Семейство
РодДом Фландрия
БащаРобрехт II, Балдуин V
МайкаКлеменс Бургундска
Балдуин VII в Общомедия

Балдуин VII (Фландрия)[1] (на френски: Baudouin VII de Flandres; 1092/109317 юни 1119, погребан в Сен-Бертине) е 12-и граф на Фландрия в периода 1111 – 1119 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин VII

Балдуин е син на Робер II Фландърски и Клеменс Бургундска.

Балдуин VII става граф на Фландрия след смъртта на баща си. Скоро след това Луи VI, крал на Франция, потвърждава неговите права и го прави рицар, защото се бои от претенции на Балдуин III, граф на Ено – потомък на Арнулф III, граф на Фландрия, лишен от правата над Фландрия от Робер Фризиец. Френският крал, по този начин, може да разчита на поддръжката на Балдуин в своята борба против английския крал Хенри I.

Балдуин VII с леля си Адел Датска

Първоначално Балдуин VII поделя с Клеменс управлението на фландърската част на Бургундия. Но през 1113 г. встъпва в конфликт с майка си. Тогава Клеменс обявява за свои владенията, в които влиза почти една трета от Фландрия, които и е предоставил Роберт II – баща на Балдуин VII. Балдуин разглежда поведението на майка си като сериозно посегателство на неговите права.

Като своите предшественици, Балдуин поддържа градовете и пазарите. Влага големи усилия, да обезпечи законност и порядък в страната си. Така той приема решителни действия против престъпниците, разбойниците и метежните дворяни.

Негови главни противници са Валтер II, граф Хесдин и Хуго II, граф Сен Пол. С двамата Балдуин достига мирно споразуние. Градовете му служат в борбата против непокорните дворяни. Своят прякор Балдуин получава заради своите енергични мерки против нарушителите на спокойствието в страната.

След убийството на датския крал Кнут, Адела (леля на Балдуин) бяга със сина Карл Датски във Фландрия.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Балдуин умира бездетен, затова основният клон на Фландърския дом се пресича. Преди смъртта си прави свой наследник Карл Датски. Всички знатни дворяни на Фландрия и неговата майка Клеменс принасят клетва за вярност на неговия приемник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]