Базалт – Уикипедия

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Базалтът спада към ефузивните вулканични скали.^[1] Обикновено има от сив до черен цвят, който се дължи на мафичния му състав, а повърхността му е зърнеста заради бързото охлаждане на лавата. Може да бъде порфирен със съдържание на големи кристали в добре оформен матрикс, везикулярен или на пенеста сгурия.

На Земята повечето базалтови магмени скали са се формирали при декомпресионно стопяване на мантията. Базалтови скали са се формирали също и на Луната, Марс, Венера и на астероида 4 Веста. Така наречените Лунни морета, кои се намират на Луната, са всъщност огромни базалтови равнини.

Химичен състав по компонентно съдържание:
- SiO₂ – 52,9%
- Al₂O₃ – 17,9%
- Fe₂O₃ – 9,1%
- CaO – 8,5%
- MgO – 5,3%
- K₂O + Na₂O – 5,1%
- в малки количества TiO₂ и SO₃

Физико-механични и химични показатели:

• Относително тегло – 2,8 – 2,9 kg/dm³
• Киселиноустойчивост в конц. Н₂SO₄ – 99,5%
• Алкалоустойчивост: в 35%-тна NaOH – 91,8%
• Абразивно износване по DIN52108 – 4….6 cm 3/50 cm²
• Водопоглъщаемост – 0,0 %
• Твърдост по Моос – 8
• Якост на натиск – 450 N/mm² по DIN / EN / 1926
• Якост на огъване – 40,8 N/mm² по DIN /EN / 100
• Термична устойчивост – над 300 °С по DIN/ EN / 28062
• Топлопроводимост при 25 °С ± 5 °С – 1,25 W/m K

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Базалт.

Тази статия, свързана с геология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.