Аян Садъков – Уикипедия

Аян Садъков
Лична информация
Роден	Аян Фаиков Садъков 26 септември 1961 г. Пловдив, България
Починал	1 юли 2017 г. (55 г.) Пловдив, България
Ръст	174 см
Пост	Полузащитник
Юношески отбори
Локомотив Пловдив
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1978 – 1989 1989 – 1991 1992 – 1994 1994 – 1996 Общо: Локомотив (Пд) Белененсеш Локомотив (Пд) Ботев (Пд) 185 48 43 20 296 (46) (9) (20) (2) (77)
Национален отбор
1977 – 1979 1979 – 1981 1981 – 1991 България до 19 г. България до 21 г. България 43 25 80 (15) (6) (9)
Треньор
2005 – 2006 2008 – 2009 2010 – 2011 2010 – 2013 Локомотив Пловдив Локомотив Пловдив България до 19 г. България до 21 г. (помощник)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Аян Садъков в Общомедия

Аян Фаиков Садъков е бивш български футболист, полузащитник и треньор. Легендарен състезател на Локомотив (Пловдив) и националния отбор. Рекордьор по участия във всички национални гарнитури със 172 изиграни мача. Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Най-добре представилия се български футболист на СП-1986. Носител на Купата на Съветската армия през сезон 1982/83 с Локомотив (Пловдив).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 септември 1961 г. в Пловдив. По време на възродителния процес носи името Аньо Садков. Женен, с две деца.

През последните години от живота си страда от тежката болест амиотрофична латерална склероза. На 30 юни 2017 г. е приет в болница в Пловдив с дихателни проблеми. Умира на 1 юли 2017 г. около 14 ч. в интензивното отделение на университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив.^[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Кариера като футболист[редактиране | редактиране на кода]

Садъков е възпитаник на детско-юношеската школа на Локомотив (Пловдив). Едва на 16 години дебютира в „А“ група през сезон 1977/78 в мач срещу Академик (Свищов) (2:1). Наложен е постепенно в първия състав на черно-белите като играе за родния си клуб в продължение на 12 сезона - до 1988/89 и носи дълго време капитанската лента. След това е трансфериран в португалския елитен Белененсеш, където играе успешно в периода 1989 – 1991. През пролетта на сезон 1991/92 се завръща в Локомотив (Пловдив) като помага на отбора на спечели бронзовите медали в шампионата. В края на състезателната си кариера е привлечен в Ботев (Пловдив) през есента на 1994 г. като записва два сезона и отново печели бронзовите медали през сезон 1994/95.

За родния си Локомотив (Пловдив) записва общо 369 мача вкарвайки в тях 153 гола (228 мача и 66 гола в „А“ група, 122 мача и 74 гола в „Б“ група, 15 мача и 10 гола в турнира за Купата на България и 6 мача и 3 гола в турнира за Купата на УЕФА)^[2] Има също 20 мача с 2 гола за Ботев (Пловдив) в „А“ група.

Носител на Купата на Съветската армия през 1982/83 и Бронзов медалист през 1991/92 с Локомотив (Пловдив). През 1994/95 също печели бронзовите медали с Ботев (Пловдив). Заслужил майстор на спорта от 1985 г. Садъков e 3-ти в класацията за Футболист на годината през 1986 г. На 8-мо място във вечната ранглиста на Локомотив (Пловдив) по изиграни мачове в „А“ група (228) и на 5-то по отбелязани голове (66).

Дебют за националния отбор записва на 28 октомври 1981 г. срещу Бразилия (0:3) в Порто Алегре, а последният му мач е на 26 април 1989 г. срещу Дания (0:2) в София. Садъков носи рекорда за най-много участия във всички национални гарнитури на България – общо 172 мача с 37 отбелязани гола (80 мача и 9 гола за „А“ националния отбор в периода 1981 – 1991 г., 24 мача и 7 гола за олимпийския национален отбор, 25 мача и 6 гола за младежкия състав и 43 мача с 15 гола за юношеския тим).^[3] Участва на Световното първенство по футбол през 1986 г. в Мексико и в 4-те мача на България. Играе много силно и опазва без да получи дори жълт картон звездата на Мондиала Диего Марадона в третия мач срещу бъдещия шампион Аржентина. След края на мача по молба на Марадона си разменят фланелките. Обявен е за най-добре представилия се български футболист на шампионата ^[4] С националната фланелка успява да опази легендарни съперници като Мишел Платини, Енцо Шифо, Драган Стойкович и много други.^[5] Един от най-добрите футболисти на България през 80-те години на XX век, оставил трайна следа в националния отбор. Той е единственият футболист, който, въпреки че отборът му се състезава няколко сезона в „Б“ група е несменяем титуляр в националния отбор.

На бенефиса си през 1984 г. Христо Бонев му предава черно-бялата фланелка с номер 8 и го обявява за свой наследник.

Садъков е изключително сърцат футболист с конструкторски качества в средата на терена. Лидер на отбора и добър реализатор.

По инициатива на Фенклуб Локомотив (Пловдив) е издигната скулптура-паметник на стадион „Локомотив“ в негова чест. Това е първата статуя на български футболист в цял ръст. Тържествено е открита на 4 декември 2018 г.^[6]

Кариера като треньор[редактиране | редактиране на кода]

Като старши треньор води любимия си Локомотив (Пловдив) на два пъти – през сезон 2005/06 като завършва 5-ти и през сезон 2008/09, когато завършва 6-ти в първенството. Балансът му като старши треньор на пловдивчани е – 26 победи, 14 равни и 23 загуби при голова разлика 87:89.

Водил е също младежкия национален отбор в периода 2010–2011 г.

Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Аян Садъков

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

България

• Осминафиналист на Световно първенство - СП-1986

Локомотив Пловдив

• Купа на Съветската армия (1 път) – 1982/83
• Бронзов медалист (1 път) – 1991/92
• Промоция в „А“ група (2 пъти) – (1982/83, 1984/85)

Ботев Пловдив

• Бронзов медалист (1 път) – 1994/95

Индивидуални постижения

• Заслужил майстор на спорта – 1985
• Най-добър български футболист на СП-1986

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Аян Садъков – ЕДИН ОТ НАС!
• Аян Садъков 1961– 2017
• Видео просълзи Аян Садъков на Черно-бялата Kоледа – 2015 г.
• Откриване на паметника на Аян Садъков на стадион „Локомотив“ – 4 декември 2018 г.
• RSSSF архив на футболистите с най-много мачове и на голмайсторите ((en))

п б р     Състав на България - Световно първенство 1986    1 Михайлов • 2 Сираков • 3 Арабов • 4 Петров • 5 Димитров • 6 Желязков • 7 Искренов • 8 Садъков • 9 Младенов • 10 Господинов  •11 Гетов  •12 Здравков  •13 А. Марков  •14 Пл. Марков  •15 Йорданов  •16 Драголов  •17 Колев  •18 Величков  •19 Пашев  •20 Костадинов  •21 Дяков  •22 Вълов  • Треньор: Вуцов