Аусбау-парадигма – Уикипедия

Аусбау-парадигмата е подход в социолингвистиката, използван при анализа на разграничаването между свързани разновидности на езика. Тя разглежда две отделни и напълно независими групи от критерии за разграничаването на самостоятелен език от диалект – Abstandsprache („отдалечен език“) и Ausbausprache („изграден език“). В първия случай езиците се разграничават въз чрез структурните си характеристики, а във втория – чрез своята обществена или политическа функция.^[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Плурицентричен език
• Диасистема
• Кластер
• Езиков комплекс

Тази статия, свързана с лингвистика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.