Атърауска област – Уикипедия

Атърауска област
Атырау облысы
      
Герб
Страна Казахстан
Адм. центърАтърау
Площ118 631 km²
Население633 791 души (2019)
5,34 души/km²
Райони7 + 1
ГубернаторСерик Шапкенов
Официален сайтwww.gov.kz/memleket/entities/atyrau
Атърауска област в Общомедия

Атърауска област (на казахски: Атырау облысы; на руски: Атырауская область) е една от 14-те области на Казахстан. Площ 118 631 km² (12-о място по големина в Казахстан, 4,4% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 633 791 души[1] (13-о място по население в Казахстан, 3,44% от нейното население). Административен център град Атърау. Разстояние от Астана до Атърау 1560 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Град Атърау е основан като крепост под името Гурев около 1640 – 1645 г. До 1752 г. се е числил като градско селище, след което тозу му статут е отнет и е възстановен отново през 1865 г. Другият град в областта Кулсаръ е признат за такъв през 2001 г. Атърауска област е образувана на 15 януари 1938 г. под името Гуревска област. На 20 март 1973 г. от южните ѝ части е образувана Мангишлакска област, която през 1980 г. е закрита и територията ѝ отново е присъединена към тогавашната Гуревска област. На 4 ноември 1990 г. Мангишлакска област е отново възстановена, по късно преименувана на Мангистауска област. През февруари 1992 г. град Гурев е преименуван на Атърау, в т.ч. и областта на Атърауска.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Атърауска област се намира в западната част на Казахстан. На запад граничи с Астраханска област на Русия, на север – със Западноказахстанска област, на изток – с Актобенска област, на югоизток – с Мангистауска област, а на юг се мие от водите на Каспийско море. В тези си граници заема площ от 118 631 km² (12-о място по големина в Казахстан, 4,4% от нейната площ). Дължина от запад на изток 750 km, ширина от север на юг 360 km.[2]

Атърауска област е разположена в северната част на плоската Прикаспийска низина, на север от Каспийско море, между долното течение на река Волга на запад и крайните югозападни разклонения на Подуралското плато. по-голямата част от територията на областта е под морското равнище, като само в крайната ѝ югоизточна част се издигат ниски възвишения с максимална височина 220 m (46°30′00″ с. ш. 55°40′47″ и. д. / 46.5° с. ш. 55.679722° и. д.). Прикаспийската низина е заета от обширни участъци покрити с пясъчни дюни (пустините Рън, Тайсоган, Ментеке, Косдаулет, Батпайсагър и др. Каспийско море покрай бреговете на областта е плитко (под 50 m). Бреговата му линия е слабо разчленена, като се срещат малки пясъчни коси и крайбрежни острови. В резултат от понижването на нивото на морето се образуват големи заблатени участъци, т.нар. сори.[2]

Климатът е рязко континентален, крайно засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима, с неустойчива снежна покривка. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура от 24 °C на север до 26 °C на юг, средна януарска температура съответно -10,6 °C и -7,4 °C. Годишната сума на валежите е 180 – 200 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е около 200 денонощия.[2]

Всичките немногочислени реки в областта принадлежат към водосборния басейн на Каспийско море, като главната от тя е Урал, пресичаща я от север на юг с най-долното си течение и разделяща я на две части – западна и източна. Реките Емба, Сагъз и Уил са крайно маловодни, презлятото се засоляват и се разпадат на отделни водни участъци, като на някои от тях са изградени малки язовири. По долините на реките и покрай бреговете на Каспийско море има множество малки езеро, предимно солени.[2]

Почти цялата област е заета от тревисто-пелинови полупустини и пелиново-солянкови пустини развити върху кафяви почви. По крайбрежието на морето се простира заблатена тръстикова ивица, а по заливните тераси на реките Урал и Емба – малки дървесно-храстови горички. Горите и храстите заемат под 1% от територията на областта. Съхранили са се множество диви животни: хищници (вълк, лисица корсак и др.), гризачи (лалугер, пустинна мишка, зайци), копитни (глиган, сайга), птици (дропла, степен орел).[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Атърауска област е наброявало 633 791 души (3,44% от населението на Казахстан). Гъстота 5,27 души/km². Етнически състав: казахи 92,59%, руснаци 5,27% и др.[1]

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Атърауска област се дели на 7 административни района, 2 града, в т.ч. 1 град с областно подчинение и 1 град с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Атърауска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2019 г.)
Административен център Население
(2019 г.)
Разстояние до Атърау
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
8. Атърау 3500 338 139 гр. Атърау 269 700 - Балъкши
Административен район
1.Жълъойски район 29 400 82 962 гр. Кулсаръ 60 472 230 Каратон
2.Индерски район 10 900 32 145 сгт Индерборски 14 008 190
3.Исатайски район 14 700 26 728 с. Акъстау 7717 75
4.Къзълкогински район 24 900 30 589 с. Миялъ 6616 325
5.Курмангазински район 20 800 57 340 с. Курмангазъ 13 145 260
6.Макатски район 4900 30 589 сгт Макат 14 843 125 Досор
7.Махамбетски район 9600 34 811 с. Махамбет 8796 75

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В областта се намират основните нефтени находища на страната, което предопределя и развитието на нефтодобива и нефтохимическата промишленост.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]