Асука – Уикипедия

Част от серията статии за
История на Япония
Палеолит (~ 35 000 – 14 000 г. пр.н.е.)
Джомон (~ 14 000 – 300 г. пр.н.е.)
Яйои (~ 300 г. пр.н.е. – 250 г.)
Ямато (250 – 710 г.)
Кофун (250 – 538 г.) Асука (538 – 710 г.)
Нара (710 – 794 г.)
Хейан (794 – 1185 г.)
Камакура (1185 – 1333 г.)
Реставрация Кенму (1333 – 1336 г.)
Муромачи (Ашикага) (1336 – 1578 г.)
Нанбоку-чо (1336 – 1392 г.) Сенгоку (1467 – 1573 г.)
Адзучи-Момояма (1568 – 1603 г.)
Нанбански търговски период
Едо (Токугава) (1603 – 1868 г.)
Бакумацу
Мейджи (1868 – 1912 г.)
Реставрация Мейджи
Тайшо (1912 – 1926 г.)
Първа световна война
Шова (1926 – 1989 г.)
Японски милитаризъм Втора световна война Тихоокеанска война Следокупационен период
Хейсей (1989 – настояще)
Изгубеното десетилетие
Тематични
Японска империя Икономическа история на Япония Военна история на Япония История на японското корабоплаване
п б р

Асука (на японски: 飛鳥時代) е период от японската история, датиращ от 538 до 700 г., като за началото му може да се каже, че застъпва предшестващия период Кофун. Понякога се разглежда заедно с Кофун под наименованието Ямато. През този период, кланът Ямато се развива бурно.

Периодът Асука се характеризира със значителни трансформации в изкуството, обществото и политиката на страната. Те произлизат от края на периода Кофун, но са задействани главно от пристигането на будизма от Китай през Корея.^[1][2] Това събитие бележи рязка промяна в японското общество. По време на периода Асука, будисткото изкуство намира път към японските храмове. Освен това, по това време името на страната е променено от Уа (倭) на Нихон (日本).

Първоначално неодобряван от консервативните кланове, будизмът е добре приет от влиятелния род Сога, който побеждава съперниците си в поредица пререкания през 587 г. като императорски регент, принц Шотоку дава на будизма държавно одобрение, а конституцията му от 604 г. нахвърля морални принципи, основаващи се в голяма част на будизма, за основаването на централно правителство. Макар кланът Сога да е унищожен през 645 г., реформите им в централната власт са запазени и след това.^[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]