Астрономическа обсерватория на Софийския университет – Уикипедия

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“
астрономическата обсерватория, 2009 г.
Информация
ОрганизацияСофийски университет
МестоположениеСофия, България
Координати42°40′52.6″ с. ш. 23°20′41″ и. д. / 42.681278° с. ш. 23.344722° и. д.
Надм. височина570 m
Основана1894 г.
Уебсайтphys.uni-sofia.bg
Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Общомедия

Астрономическата обсерватория на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ е първата астрономическа обсерватория в България и една от първите на Балканския полуостров.[1] Обсерваторията е и първата сграда, построена за нуждите на Софийския университет. Създадена е през 1894 г. по инициатива на проф. Марин Бъчваров.[2] Разположена е в Борисовата градина, в близост до плувния басейн „Мария Луиза“. Основната цел на астрономическата обсерватория е образователна за целите на катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Строежът на старото здание и големият купол започва през 1892 г. в ливади извън София, далеч от градските светлини, и е завършен през 1894 г.; днес сградата попада на територията на един от централните градски паркове – Борисовата градина. Първият уред за наблюдение, който се използва е зрителната тръба на д-р Петър Берон.[1] През 1886 г. тя е подарена на Българското книжовно дружество от племенника му Стефан Берон, а от дружеството я предоставят за нуждите на Висшето училище. Зрителната тръба е произведена от фирмата Merz в Мюнхен през втората половина на XIX в. Нейното увеличение е около 500 пъти. Днес тя е експонат на Националния политехнически музей в София.[3]

През 1897 г. проф. Марин Бъчеваров доставя първият телескоп на постоянен фундамент в България. Той е на екваториална монтировка Grubb, с обектив 6 инча. Реставриран е през 2004 г., като употребата му продължава и в днешно време.[3]

През 1910 г. са извършени наблюдения на Халеевата комета от проф. Бъчеваров. В същото време студентът А. Кунчев пресмята ефемеридите на кометата. Наблюдения на кометата прави и асистент Кирил Попов, който ги публикува в две статии в Comptes Rendus на Френската академия. Съхранени са наблюденията и преизчисленията на условията за затъмнения на Слънцето и Луната и на окултации на звезди от Луната, направени от проф. Бъчеваров.[3]

От 1928 до 1965 г. ръководител на астрономическата обсерватория е академик Никола Бонев. По това време обсерваторията е разширена и са построени аудитория за учебни занятия, тераса за астрономически наблюдения и друг по-малък купол. От 1942 до 1986 г. обсерваторията е Служба за точно време.[3]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кадийска, Таня, Блажева, Елена, Савова, Мариана. Енциклопедия София. Книгоиздателска къща Труд, 2017. ISBN 978-954-8104-36-4. с. 94.
  2. Обсерваторията към СУ „Св. Климент Охридски“ е една от първите на Балканите // Софийски университет, 17 септември 2013 г. Посетен на 23 юли 2017 г.
  3. а б в г д Астрономическа обсерватория // Софийски университет. Архивиран от оригинала на 2017-05-27. Посетен на 23 юли 2017 г.