Асен Дацев – Уикипедия

Асен Дацев
български физик
Dacev.jpg

Роден
Починал

Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приГеорги Манев, Луи дьо Бройл
Работил вСофийски университет, Българска академия на науките
Известен суравнението за разпределение на топлината в нееднородни твърди тела при произволни начални и гранични условия
НаградиДимитровска награда

Асен Борисов Дацев е български физик, работил в областта на обосновката на квантовата механика и класическата топлопроводност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Асен Дацев е роден в разградското село Каменар на 14 февруари 1911 г. Изучава теоретична физика при проф. Георги Манев в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1929 – 1933). Специализира при Луи дьо Бройл в Сорбоната в Париж (1934 – 1938), където защитава докторат през 1938 г. на тема „Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер“.

Съветник в посолството на България в Москва (1946 – 1947).

Асен Дацев чете лекции по теоретична физика във Физико-математическия факултет на Софийския университет в продължение на около 40 години. Разработва метод за решаване на уравнението за разпределение на топлината в нееднородни твърди тела при произволни начални и гранични условия и метод за решаване на Задачата на Стефан.

На 2 септември 1969 г. е обявен за почетен гражданин на Разград по повод 25-тата годишнина от Деветосептемврийския преврат през 1944 г.[1]

Умира на 12 февруари 1994 г. в София.

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • асистент по физика (1939 – 1944)
  • професор (1950)
  • член-кореспондент на Българска академия на науките (БАН) (1952)[2]
  • декан на Физико-математическия факултет (1950 – 1955)
  • ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет
  • академик (1961)
  • ръководител секция „Квантова механика и твърдо тяло“ в Института по физика на твърдото тяло при БАН (1962 – 1977)
  • секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН (1962 – 1968)

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Асен Дацев е носител на Димитровска награда.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • А. Дацев, „Върху разпространението на вълните“, Годишник на СУ ФМФ 1943 – 1944, т. 40 (1944) кн. 1, с. 173 – 259
  • А. Дацев, „Квантово тълкуване на някои резултати от класическата механика“, Годишник на СУ ФМФ 1939 – 1940, т. 36 (1940), кн. 1, с. 201 – 218
  • А. Дацев, Върху проблема за разпространението на топлината в твърди тела, Париж, изд. Готие-Вилар (1963) (на френски език)
  • А. Дацев, Квантова механика и физическа реалност, І изд., София, изд. БАН (1969) (на френски език); ІІ изд. София, изд. БАН (1979) (български език)
  • А. Дацев, Върху линейния проблем на Стефан, Париж, Готие-Вилар (1970) (на френски език)
  • А. Дацев, Квантова механика, І изд. (1963), ІІ изд. 1973
  • А. Дацев, „Революционните идеи на Коперник и общата теория на относителността“, сп. Философска мисъл (1974) кн. 2, с. 58 – 63

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 59
  2. Биография на Асен Дацев на сайта на Музея по история на физиката в България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]