Архангелска област – Уикипедия

Архангелска област
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Архангелска област на картата на РусияАрхангелска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърАрхангелск
Площ413 103 km²
Население1 121 813 души (2017)
2,72 души/km²
Адм. центърАрхангелск
Федерален окръгСеверозападен федерален окръг
ГубернаторАлександър Цибулски
Часова зонаUTC +3
МПС код29
Официален сайтdvinaland.ru
Архангелска област в Общомедия

Архангелска област е субект на Руската федерация, като влиза в състава на Северозападния федерален окръг и Северния икономически район.[1] Площ 413 103 km2 (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население). Административен център град Архангелск. Разстояние от Москва до Архангелск 1133 km.

Образувана е на 23 септември 1937 г., а преди Октомврийската революция е Архангелска губерния, като в състава ѝ влиза Ненецкия автономен окръг.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в северната част на Европейска Русия, в североизточната част на Източноевропейската равнина, като включва архипелазите в Северния Ледовит океан: Земя на Франц Йосиф, Нова Земя, Соловецки острови, остров Вайгач и др. На североизток граничи с Ненецкия автономен окръг, на изток – с Република Коми, на юг – с Кировска и Вологодска област, на запад – с Република Карелия, а на север се мие от водите на Северния Ледовит океанБяло море, Баренцево море, Карско море, Печорско море. В тези си граница заема площ от 413 103 km2 (без територията на Ненецкия автономен окръг, 12-о място в Руската Федерация, 2,41% от нейната площ).[2]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Централните части на областта (между Тиманското възвишение на изток и река Онега на запад) са заети от вълниста равнина, разчленена от широките долини на реките Северна Двина, Пинега, Мезен и др. между които са разположени отделни платообразни, на места хълмисти участъци на заблатените вододели между тези реки с височини 150 – 270 m (Коношко и Няндомско възвишения, Беломоро-Кулойско плато и др.). В междуречието на Онега и Северна Двина и в басейна на река Кулой са развити карстови форми. В северозападната част на областта се простира възвишението Ветрен Пояс (височина до 344 m), а на изток – северозападната част на възвишението Тимански кряж (височина до 303 m). Максималната височина на Архангелска област от 1547 m се намира на Северния остров на архипелага Нова Земя.[2]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В областта има залежи на нефт, природен газ, торф и най-вече значителни находища на гипс (най-голямото в страната – Звозско находище). В южната част на Архангелска област (Солвичегодск и Коряжма) има мощни пластове от каменна сол. Северно от гр. Архангелск е открито и проучено голямо находище от диаманти.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Архангелска област е суров. Средната януарска температура в Архангелск е -12,5 °C, в Котлас -14 °C. Средната юлска течпература се понижава от 16,5 – 17 °C на юг до 8 – 10 °C на север. По крайбрежието на Бяло море 40 – 60 дни в годината са мъгливи и е характерно силно променливо време. Годишната сума на валежите се променя от 300 – 400 mm на север до 500 – 550 mm на юг. В северните части е разпространена вечно замръзналата почва.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Архангелска област е представена от 71 776 реки и потоци (с дължина над 1 km) с обща дължина 250 660 km. Над 95% от територията на областта се отнася към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, а останалите 5% – към водосборния басейн на Балтийско море. Към водосборния басейн на Северния Ледовит океан, водосборния басейн на Бяло море се отнасят най-големите реки в областта са: Северна Двина (с притоците си Вичегда, Пинега и Ваг), Онега, Мезен (с притоците си Пьоза и Вашка). На запад протичат няколко малки реки, принадлежащи към водосборния басейн на река Нева, вливаща се в Балтийско море.[3]

Речната мрежа на областта е сравнително равномерно разпределена, което е свързано с прекомерното овлажняване и относително еднородните природни условия на голяма част от територията. Голяма част от реките са с равнинен характери, спокойно течение, широки долини със заливни и надзаливни тераси. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (над 50%), а късите реки в архипелага Нова Земя са с ледниково подхранване. За реките в областта е характерно ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано епизодично от прииждания причинени от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май, като размразяването много често е съпроводено с катастрафални наводнения.[3]

На територията на Архангелска област има над 74 хил. естествени и изкуствени езера с обща площ около 4,6 хил.km2 и са разположени предимно в западната ѝ част. По-голямата част от езерата са с ледников произход, но има и карстови, крайречни и блатни. Най-големите естествени езера в абластта са: Лача и Воже на запад и Голцово езеро на Южния остров на Нова Земя. Блатата заемат 14,1% от територията на Архангелска област с обща площ 58 233 km2 и тук се намират едни от най-големите блатни системи в Европейска Русия.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В условията на равнинен релеф е ясно изразена поясната зоналност на почвено-растителната покривка. На север е зоната на тундрата, поделяща се на три подзони: арктическа тундра, мъхово-лишейникова и храстовидна тундра. Почвите са тундрово-мъхови и тундрово-блатни. Зоната на лесотундрата се характеризира със съчетания на редки гори и безлесни тундрови участъци и преобладаване на тундрово-мъхови и слабоподзолисти почви. Горските територии заемат около 50% от територията на Архангелска област, като голяма част от областта попада в пределите на северната и средна тайга. Главни растителни видове са смърча и бора, а на изток широко е разпространена лиственица и ела. В северната тайга (до 64° с.ш.) горите се отличават с ниска продуктивност, като обширни площи са заети от сфагови блата, почвите са подзолисто-мъхови и торфено-блатни. В средната тайга горската продуктивност е по-висока, почвите са подзолисти, подзолисто-блатни, на места (на югозапад) ливадно-подзористи. По долините на реките големи площи са заети от ливади и пасища.[2]

Животинския свят има предимно промишлено значение. Тук обитават: полярна лисица, северен елен, тундрова и бяла гъска, бялка, бял заек, лисица, мечка, вълк и различни видове прелетни птици.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. населението на Архангелска облост наброява 1 121 813 души (без населението на Ненецкия автономен окръг, 48-о място в Руската Федерация, 0,76% от нейното население).с гъстота 3,2/km2 и урбанизация 75,17%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Архангелска област

В административно-териториално отношение Архангелска област се дели на 7 областни градски окръга, 21 муниципални района, 13 града, в т.ч. 6 града с областно подчинение (Архангелск, Коряжма, Котлас, Новодвинск, Онега и Северодвинск), 6 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Архангелска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Архангелск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
A. Архангелск 294 358 954 гр. Архангелск 351 488
B. Коряжма 22 37 092 гр. Коряжма 37 092 835
C. Котлас 79 74 688 гр. Котлас 61 902 801 Вичегодски
D. Мирни[4] 1762 32 175 гр. Мирни 32 175 320
E. Онега 164 19 381 гр. Онега 19 381 263
F. Северодвинск 1193 185 042 гр. Северодвинск 183 996 35
G. Новодвинск 41 38 735 гр. Новодвинск 38 735 20
Муниципални райони
14. Велски 10 056 49 846 гр. Велск 22 776 542 Кулой
9. Верхнетоемски 20 421 13 660 с. Верхная Тойма 3390 967
19. Вилегодски 4691 9834 с. Илинско-Подомское 3254 892
8. Виноградовски 12 561 14 226 сгт Березник 5414 276
10. Каргополски 10 127 17 143 гр. Каргопол 10 055 427
13. Коношки 8460 22 028 сгт Коноша 10 969 423
18. Котласки 6262 19 386 гр. Котлас 801 гр. Солвичегодск, Приводино, Шипицино
16. Красноборски 9474 12 008 с. Красноборск 4771 856
17. Ленски 10 664 11 431 с. Яренск 4441 1011 Урдома
4. Лешуконски 28 084 6622 с. Лешуконское 4760 393
3. Мезенски 34 410 9049 гр. Мезен 3287 273 Каменка
11. Няндомски 8093 26 570 гр. Няндома 20 143 338
1. Онежки 23 756 30 762 гр. Онега 263 Малошуйка
5. Пинежки 32 116 22 468 с. Карпогори 4667 219
7. Плесецки 26 058 41 180 сгт Плесецк 10 231 213 Обозерски, Савински, Североонежск
2. Приморски 46 134 25 639 гр. Архангелск
15. Устянски 10 724 26 937 сгт Октябърски 9161 605
6. Холмогорски 16 827 21 005 с. Холмогори 4343 75
12. Шенкурски 11 298 12 759 гр. Шенкурск 4847 697
20. Нова Земя 83 000 2934 сгт Белушая Губа 2405 няма
21. Соловецки 3 948 сгт Соловецки 860 няма

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Архангелска област е развита риболовна, горска, дървообработваща и целулозно-хартиена промишленост, машиностроене. Основни промишлени центрове в областта са: Архангелск, Северодвинск, Котлас, Новодвинск, Коряжма, Велск.

В селското стопанство областта е специализирана в животновъдство, лов и риболов. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овци, кози, птици, елени; зърнени култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 331[5] 295,1[6] 273,3 215,6[6] 134,5[7] 104,4 77[7]

На територията на областта се намира космодрумът Плесецк.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Белов А. А., Шарце М. Г., Буров В. А., Прокинова А. Н., Ушакова Н. Н., Греков А. У., Рывкин С. И. Архангелска област (Архангельская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 2. Анкилоза - Бангка (остров) [Анкилоз — Банка]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2005. ISBN 5-85270-330-3. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Архангелска област
  3. а б в ((ru)) «Вода России» – Архангелска област
  4. закрито административно-териториално образувание
  5. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  6. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  7. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Архангельской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​