Армия на спасението – Уикипедия

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: посочване на източниците, правопис, форматиране, без изрази във 2 л.ед.ч.. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Армия на спасението The Salvation Army
Информация
Основана	2 юли 1865 г.
Седалище	Лондон, Великобритания
Сайт	www.salvationarmy.org
Армия на спасението в Общомедия

Армията на спасението (на английски: The Salvation Army) е международна мисионерска и благотворителна организация, съществуваща от средата на XIX век и поддържана от протестанти-евангелисти. Учението ѝ е основано на Библията, любовта към Бога и практическата грижа за човека. Главната ѝ квартира се намира в Лондон, но има представителства в 131 страни. В някои от тях е известна под леко по-различно име. 2020 г. Армията на спасението започна в България.

Това международно движение описва себе си^[1] като евангелистко и част от християнската църква. Има полувоенна структура и е основано през 1865 година в Обединеното кралство ^[2] от Катрин Буут и Уилям Буут, който напуска клона на Методистката църква, където е служител, за да започне хуманитарна дейност сред най-ниската класа на обществото в Лондон, с цел да разпространява християнството и да оказва помощ на нуждаещите се. Според основателя си, Армията на Спасението показва, че е възможно и необходимо, в свят подчинен на материализма, да съществува едно видимо християнство, радостно и активно, търсейки по всякакъв начин да победи глада в света, бедността и социалното неудобство. Извършва обществена, църковна и благотворителна дейност.

Задачата на Армията на спасението е да донесе спасение на бедните и нуждаещите се като задоволява техните материални и духовни потребности без оглед на възраст, пол или раса.^[1]

Оригиналност на Армията на Спасението[редактиране | редактиране на кода]

Успехът на Армията на Спасението се дължи основно на нейната оригиналност. Организацията, дисциплината, мобилизацията и духът на тялото, типични за една военна структура, са идеални характеристики за вида дейност, за която Уилям Буут и неговите първи сътрудници се чувстват призвани – да „спасяват душите“. Първите култове на организацията са един вид неформални събрания за подкрепа на бедните и бездомните и проповеди, насочени към покаяние и възвръщане към вярата.

Уилям Буут не е имал никакво намерение да основава нова църковна форма: искал е хората, веднъж освободени от бедността, да се върнат да посещават своята общност. Но след няколко отказа за връщане в съответните общности, било по желание или поради страх, че няма да са добре приети, Буут разбира, че Армията на Спасението, оставайки с християнско вдъхновение, има нужда да се превърне в едно стабилно движение, със заповеди и правилници, еднакви за всички членуващи по света. В Армията на Спасението има различни категории: последователи, които макар и приемащи етично нормите на организацията, нямат задължения към самата нея; войници, доброволни членове с пълни права и офицери или организационни ръководители, които заедно с външните служители са единствените, получаващи заплата. Вътрешната йерархия е съставена от войници, подофицери (сержанти и старши сержанти) и офицери (старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник и генерал). Националните генерали се наричат „комисари“ и съставляват световния съвет, който избира истинския генерал – Главен командир на Армията на Спасението в света. Днес това е генерал Брайън Педъл, който контролира и вдъхновява цялата организация.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1865 г. британският свещеник-методист Уилям Буут създава евангелистката „Християнска асоциация на възраждането“. Преди да получи сегашното си название, организацията променя името си още два пъти – „Християнска мисия на източен Лондон“ и „Християнска мисия“. През 1878 година благодарение на сина на Бут, приема името „Армия на спасението“.^[3]

Уилям Буут става известен като генерала, докато съпругата му Катрин е наречена „майка на Армията на спасението“. Докато Уилям говори с бедните и ги просвещава, Катрин говори с богатите и се опитва да получи финансова помощ за благородното си дело. Организацията най-добре бива описвана според двамата с 3-те „с“: Супа, Сапун и Спасение.^[4]

В 1880 г. Армията на спасението разширява дейността си в още 3 страни – Австралия, Ирландия и САЩ. Първите, на които се опитват да помагат са алкохолици, наркомани и проститутки. Армията на спасението продължава да се разраства, но с нейната популярност нараства и опозицията срещу нея. Опоненти, които наричат себе си „Армия на скелетите“ започват да нарушават митингите на организацията, хвърлят камъни, плъхове и мръсотия на събранията и нападат членове на Армията на спасението. Това са основно хора, които губят клиентела поради опозицията на алкохола и проституцията от страна на Армията на спасението.^[5] Репутацията на организацията набира сила в САЩ след като се включва с помощи след природни бедствия – урагани, земетресения и други. Днес в Америка организацията наброява 25 000 доброволци.

Армията на Спасението днес[редактиране | редактиране на кода]

В световен мащаб през 2019 г. Армията на Спасението работи в 131 страни, в които продължават да се прилагат същите военни метафори, използвани още по времето на Основателя.

• 1865 – Англия
• 1874 – Уелс
• 1879 – Джърси, Шотландия
• 1880 – Австралия, Ълстър, САЩ
• 1881 – Алдемей, Франция
• 1882 – Канада, Индия, Швеция, Швейцария
• 1883 – Нова Зеландия, Пакистан, Южна Африка, Великобритания,
• 1884 – Ирландия, Света Елена
• 1886 – Германия, Колония Нюфаундленд
• 1887 – Дания, Италия, Ямайка, Холандия
• 1888 – Норвегия
• 1889 – Белгия, Финландия
• 1890 – Аржентина, Уругвай
• 1891 – Зимбабве
• 1894 – Антили, Хаваи, Индонезия
• 1895 – Гибралтар, Япония
• 1896 – Бермуди, Малта
• 1898 – Аляска, Барбадос
• 1901 – Тринидад и Тобаго
• 1902 – Гренада, Санта Лусия
• 1903 – Антигуа и Барбуда, Сейнт Винсент и Гренадини
• 1904 – Панама
• 1907 – Коста Рика
• 1908 – Корея
• 1909 – Чили
• 1910 – Парагвай, Перу
• 1913 – Русия (до 1923 г.), Намибия (до 1914 г.)
• 1915 – Белиз, Мианмар
• 1916 – Китай
• 1917 – Американски Вирджински острови
• 1918 – Куба
• 1919 – Чехословакия
• 1920 – Боливия, Нигерия
• 1921 – Кения
• 1922 – Бразилия, Гана, Замбия
• 1924 – Фарьорски острови, Унгария (до 1949 г.)
• 1927 – Австрия, Естония
• 1930 – Хонг Конг
• 1934 – Алжир
• 1935 – Сингапур
• 1936 – Египет
• 1937 – Филипини
• 1938 – Малайзия
• 1950 – Хаити
• 1956 – Папуа Нова Гвинея
• 1962 – Пуерто Рико
• 1965 – Тайван
• 1967 – Малави
• 1969 – Лесото
• 1970 – Бангладеш
• 1971 – Португалия, Испания
• 1972 – Венесуела
• 1973 – Фиджи
• 1976 – Гватемала
• 1985 – Ангола, Колумбия,
• 1986 – Тонга
• 1988 – Либерия
• 1989 – Ел Салвадор
• 2007 – Гърция, Бурунди,

^[6][7]

• 2009 – Непал ^[8]
• 2010 – Сиера Леоне
• 2010 – Никарагуа
• 2010 – Обединени Арабски Емирства
• 2020 - България

Влизане в Армията на Спасението[редактиране | редактиране на кода]

За да участва един човек в Армията на Спасението той трябва да бъде християнин, от каквото и да е вероизповедание и да приеме особения „военен“ начин на живот на организацията. На никого не се плаща, с изключение на служителите и на офицерите. Войниците използват свободното си време, за да подмомагат организацията в нейните потребности. Кариерата на „офицери“ се състои в един двугодишен курс във военно училище, където се влиза с препоръка от други офицери като почетен човек, на когото може да се има доверие. Противоположно на това, което говори името, в училището не се извършва военна дейност, а курсове по теология, по маркетинг, по управление на ресурсите и по фирмена организация. След завършен курс и дипломиране, офицерите се изпращат по цял свят (обикновено в страната, от която произхождат), за да ръководят център на Армията на Спасението, в началото прикрепени към други по-възрастни офицери.

Видове места на Армията[редактиране | редактиране на кода]

Култови зали

Култови зали има във всички градове, където присъства Армията на Спасението. Армията не извършва литургични служби подобни на католическите меси или на протестантските. Всъщност, дори и в някои страни офицерите да са приравнени на служители на култа, не са „свещеници“ и следователно не извършват църковни тайнства и причастия. Ако последовател или войник желае да извършва църковно тайнство, той е поканен да отиде, в която и да е християнска църква. В този смисъл Армията на Спасението запазва висок стандарт на свобода на вероизповедание, концентрирайки се, вместо в теологични въпроси, върху харизмата на социалната солидарност, което ѝ позволява да бъде добре дошла на всички континенти.

Амбулатории и Социални центрове

По света Армията на Спасението ръководи болници, начални училища, теологични академии, приюти за бездомни, столови и места за културно приобщаване.

Ваканционни центрове

Армията на Спасението е установила по света многобройни ваканционни центрове и младежки хостели.

Борбата, предприета от Армията на Спасението е резюмирана от думите, които Уилям Буут написва малко преди смъртта си на 9 май 1912 г.:

• Докато има гладуващи деца, аз ще се боря
• Докато човешки същества отиват в затвора, аз ще се боря,
• Докато има жертви на зависимостта, аз ще се боря,
• Докато някой е принуден да продава тялото си, аз ще се боря,
• Докато някой не е осенен от Божията светлина, аз ще се боря,
• Ще се боря до края

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Армия на спасението.

• The Salvation Army
• The Salvation Army Wiki
• Private Museum about the Salvation Army
• Sito con tutti gli indirizzi in Italia
• Sito con tutti gli indirizzi e le attività dell'EdS nel mondo
• L'Esercito della Salvezza nell'ambito del movimento holiness

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Esercito della Salvezza в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​