Армен Назарян – Уикипедия

Армен Назарян
арменско-български борец
Роден
9 март 1974 г. (50 г.)
Семейство
ДецаЕдмонд Назарян
Армен Назарян в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Златен медал Атланта 1996 за отбора на Армения
Златен медал Сидни 2000
Бронзов медал Атина 2004
Световно първенство по борба
Сребърен медал Стокхолм 1993 борба (до 52 кг.) за отбора на Армения
Сребърен медал Прага 1995 борба (до 52 кг.)за отбора на Армения
Бронзов медал Вроцлав 1997 борба (до 58 кг.)
Бронзов медал Йевле 1998 борба (до 58 кг.)
Бронзов медал Атина 1999 борба (до 58 кг.)
Златен медал Москва 2002 борба (до 60 кг.)
Златен медал Кретей 2003 борба (до 60 кг.)
Златен медал Будапеща 2005 борба (до 60 кг.)

Армен Людвигович Назарян (на арменски: Արմէն Լյուդվիգի Նազարյան) е бивш арменски и български състезател и настоящ български треньор по борба в класически стил.

Има българско гражданство и много години се състезава за България, като я представлява на редица международни първенства. След края на състезателната си кариера е старши треньор на българския национален отбор по класическа борба.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1974 г. в град Масис, Армения. Започва да се занимава с борба през 1982 г. Първият му треньор е Роберт Нерсесян. През 1983 г. печели своя първи златен медал от градско първенство за юноши-младежи. Състезава се за Армения и печели шест медала от престижни първенства. Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Атланта през 1996 г..

От 1996 г. се състезава за България, като за привличането му се постарават Валентин Йорданов и Гриша Ганчев. Получава българско гражданство с президентски указ през 1997 г. Висок е 160 см. и тежи 60 кг. Състезател на „Славия-Литекс“ с личен треньор Братан Ценов.

На летните олимпийски игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал за България. Трикратен световен шампион (2002, 2003, 2005), и шесткратен европейски шампион (1994, 1995, 1998, 1999, 2002, 2003).

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

За Армения
За България

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Спортист №2 на България за 2002 и 2003 г.
  • Спортист №3 на България за 2005 г.
  • В Топ-10 при определяне на най-добър спортист на България за 1998, 1999, 2000 г.
  • Два пъти носител на златния пояс „Никола Петров“ (1998, 2003)
  • Два пъти е обявен от ФИЛА за борец № 1 в класическия стил (1998, 2003)
  • Приет е в „Залата на славата“ в САЩ през 2005 г.
  • Треньор №1 на България за 2013 г. [1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]