French
DeutschАрмен Купчу – Уикипедия
| Армен Купчу Άρμεν Κούπτσιος | |
| гръцки революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 14 септември 1906 г. |
| Армен Купчу в Общомедия | |
Армен Купчу (на гръцки: Άρμεν Κούπτσιος, Армен Купциос или Κούπτσος, Купцос) e гъркоманин, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Купчу е роден в 1885 година в гагаузко семейство в драмското село Волак, Османската империя (днес Волакас, Гърция). На 18 години под влияние на капитан Константинос Даис, който е учител в Просечен, Купциос влиза в гръцката революционна организация, воюваща с българските чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
В 1906 година на дееца на ВМОРО Плацев от село Скрижово е възложено да отиде в Драма. Гръцкият комитет научава за това и възлага на Купуч, Христо Наков Бояджиев от Просечен и Петрос Мандзас от Палеохори да го убият. Тримата причакват Плацев в местността Чобанка край Турско село (днес Милопотамос) и го убиват. Изстрелите са чути от турския гарнизон в Османица (Калос Агрос). Бояджиев и Мандзас успяват да се спасят към Чаталджа и Алистрат, но Купчу е заловен. Въпреки усилията на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в Солун да го спасят, Купциос е осъден от солунския военен съд на смърт. При преместването му в Драма за екзекуция гръцкият комитет прави неуспешен опит за спасяването му.
Купчу е обесен в Драма на 14 септември 1906 година. Неговият син Прокопиос Купциос е убит от българската власт през 1916 година.[1]
През 1967 година в центъра на Драма е издигната статуя на Купчу, а на неговото име е наречена и улица в центъра на града.[2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24. (на гръцки)
- ↑ Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 56 - 57. Посетен на 4 ноември 2013 г.
- ↑ Πασχαλίδης Β., Άρμεν Κούπτσιος (Ο απαγχονισμός ενός ήρωος), περ. ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ ΗΜΕΡΟ-ΛΟΓΙΑ ΣΦΕΝΔΟΝΗ, Θεσσαλονίκη 1973, σελ 246.
