French
DeutschАнтон Вилдганс – Уикипедия
| Антон Вилдганс Anton Wildgans | |
_1932.jpg) Антон Вилдганс през 1932 г. | |
| Роден | 17 април 1881 г. |
|---|---|
| Починал | 3 май 1932 г. Мьодлинг, Австрия |
| Националност |  Австрия |
| Жанр | стихотворение, драма, разказ |
| Уебсайт | |
| Антон Вилдганс в Общомедия | |
Антон Вилдганс (на немски: Anton Wildgans е австрийски поет, белетрист и драматург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Антон Вилдганс следва „Юриспруденция“ във Виенския университет. Завършва през 1908 г.
Работи 2 години като съдия-следовател, след което става писател на свободна практика. През 1913 г. Вилдганс е приет в масонската ложа „Шилер“ в Пресбург (днес: Братислава).
На 2 пъти – през сезоните 1921/1922 и 1930/1931 – е директор на виенския „Бургтеатър“. Става известен преди всичко със социалнокритичните си творби.
Вилдганс се застъпва енергично за австрийската държавна автономия, когато след Първата световна война мнозина се съмняват в жизнеспособността на нововъзникналите малки държави. Това отношение намира ясен израз в неговото „Слово за Австрия“ от 1930 г.
Антон Вилдганс умира от сърдечен удар в Мьодлинг на 51-годишна възраст. Погребан е в Централните виенски гробища.
Библиография (подбор)[редактиране | редактиране на кода]
Драма[редактиране | редактиране на кода]
- In Ewigkeit Amen, 1913
- Armut, 1914
- Liebe, 1916
- Dies Irae, 1918
- Kain, Ein mythisches Gedicht, 1920
Проза[редактиране | редактиране на кода]
- Ave Maria
- Beichte eines Mitleidigen
- Der Fall Zeidler
- Der letzte Besuch
- Save our Souls
- Schwestern
- Vom dunklne Heraklith
- Vom Tode
- Frühlingssonate – Beethove Op. 24
- Folgerungen aus Weimar
- Erlebnis in Australien
- Erste Autofahrt
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- Akkord
- Aufblick
- Blick von oben
- Das Lächeln
- Dienstboten
- Dieses Haus wird demoliert
- Einem jungen Richter zur Beeidigung
- Freunde
- Glück des Alleinseins
- Ich bin ein Kind der Stadt
- Im Anschaun meines Kindes
- Kammermusik
- Letzte Erkenntnis
- Lied des Schmarotzers
- Sankt Othmar
- Sonette an Ead, 1913
- Stimme im Traume des Künstlers
- Tiefer Blick
- Triptychon der Liebe
- Vom kleinen Alltag
- Wiedersehen mit Gott
- Zueignung an die geliebte Landschaft
Друго[редактиране | редактиране на кода]
- Kirbisch oder der Gendarm, die Schande und das Glück, Humoristisches Epos, 1927
- Musik der Kindheit. Ein Heimatbuch aus Wien, Erinnerungenq 1928
- Sämtliche Werke, Historisch-kritische Ausgabe in 8 Bänden unter Mitwirkung von Otto Rommel, hrsg. v. Lilly Wildgans, 1948
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Volkstheater-Preis für Armut, 1916
- Kaiser-Franz-Joseph-Orden, 1918
- Ferdinand-Raimund-Preis, 1919
- Ehrenmitglied des Beirats für Musik, Literatur und dramatische Kunst, 1920
- Ernennung zum Officier d l'Instruction Publique, Frankreich, 1922
- Ernennung zum Hofrat, 1923
- Mitglied der Akademie für Kunst und Wissenschaft in Göteborg, 1931
- Johann-Wolfgang-Goethe-Medaille, 1932
Признание[редактиране | редактиране на кода]
През 1962 г. Съюзът на австрийските индустриалци учредява в чест на писателя литературната награда „Антон Вилдганс“[1]. Сред отличените личат имената на Томас Бернхард (1967), Илзе Айхингер (1968), Ингеборг Бахман (1971), Фридерике Майрьокер (1981) и Петер Хандке (1984)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Антон Вилдганс- ((de)) Антон Вилдганс в Projekt Gutenberg-DE
- ((de)) Антон Вилдганс в Zeno
- ((de)) Биографични данни за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Антон Вилдганс в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Антон Вилдганс в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Антон Вилдганс в Австрия-Форум
- ((de)) Антон Вилдганс в WHO'S WHO
- ((de)) Антон Вилдганс в Die LYRIKwelt
- ((de)) Антон Вилдганс – Уебсайт
- ((de)) Антон Вилдганс в Personensuche
- ((en)) Антон Вилдганс в
Internet Movie Database
|
