French
DeutschАндрей Букурещлиев (офицер) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Андрей Букурещлиев.
| Андрей Букурещлиев | |
| български офицер | |
 | |
| Звание | подполковник |
|---|---|
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 18 октомври 1857 г. |
| Дата и място на смърт | 13 февруари 1925 г. |
Андрей Атанасов Букурещлиев е български офицер (подполковник).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Букурещлиев е роден в село Плевня, Драмско (днес Петруса, Гърция). Между 1873 – 1876 година учи в класното училище в село Либяхово при изтъкнатия просветен деец Атанас Поппетров.[1] ВЗавършва Военното училище в София през с първия випуск през 1879 година и постъпва на служба в Българската войска. През 1885 година завършва стрелковата школа в Москва.
През Сръбско-българската война в 1885 година командва опълчението в Царибродската околия, 4-ти пехотен плевенски полк и Долноневлянския отряд, който прикрива направлението Пирот – Суково – Врабча – Трън – Брезник. Взема участие в боевете при Мало Малово и Бански дол (2 ноември) и Сливнишкото сражение (5 – 7 ноември). При Пиротското сражение войските командвани от капитан Букурещлиев са в резерва на Главния отряд.
След войната Букурещлиев служи във Военното училище и през 1889 година е уволнен от армията като окръжен войнски началник в Бургас. Работи като общественик и търговец в Пловдив.
Взема участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата и Първата световна война (1915 – 1918), след края на която през 1920 г. е уволнен.[2]
Андрей Букурещлиев е брат на композитора Ангел Букорещлиев и на Ботевия четник Сава Букурещлиев, баща на юриста Атанас Букурещлиев и пианистката Дора Букорещлиева и дядо на пианиста Андрей Букурещлиев.[3][4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (28 юли 1913)
- Подполковник (30 януари 1920)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Цитирани източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Атанас | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Букурещлиев (1857 – 1925) | Ангел Букорещлиев (1870 – 1950) | Сава Букурещлиев (? – 1876) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Атанас Букурещлиев (1888 – ?) | Дора Букорещлиева (1889 – 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Букурещлиев (1925 – 1997) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Един македонски българин. Даскал Атанас поп Петров. Автобиография, спомени, бележници. Съставител: Лизбет Любенова, София, 2017, стр. 56.
- ↑ Руменин, стр. 108
- ↑ Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- ↑ Зафиров, Д., Златева, А., Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство.
