French
DeutschАнастас Янков – Уикипедия
| Анастас Янков | |
| български опълченец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Яков Янков Натанаил Янков |
| Деца | Коста Янков |
| Анастас Янков в Общомедия | |
Анастас Янков Динков,[1] наричан Македонския Гарибалди и Янко паша,[2] е български опълченец, офицер (полковник) и революционер, виден войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Анастас Янков е роден в голямото будно българско костурско село Загоричани, днес Василиада, Гърция. Брат е на българския общественик Яков Янков и на Натанаил Янков. Анастас Янков учи в родното си село, а по-късно в българско училище в Цариград, което завършва с отличен успех през 1875 година. Вкаран е в затвор, но бяга в Одеса.
Участва като доброволец в сръбската армия в Сръбско-турската война (1876), в която е награден със сръбски орден и е повишен в чин младши унтерофицер след битката при Гредетин[4]. През Руско-турската война (1877 – 1878) на 18 април 1877 г. постъпва на военна служба[5] като доброволец в V дружина на Българското опълчение. Произведен е във военно звание унтерофицер. Сражава при Шипка и Шейново, където е ранен и получава за проявена храброст „Георгиевски кръст“.[6]
След войната се установява в новосъздаденото Княжество България, в 1880 година завършва Военното училище, на 30 август е произведен в чин подпоручик, а на 9 септември 1885 г. в чин поручик и служи като поручик в IX Берковска дружина. Взима участие като офицер в Сръбско-българската война (1885). Бие се при Цариброд и Пирот, като за проявена храброст е удостоен с орден „За храброст“ IV степен. На 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, на 2 август 1890 в чин майор. През 1896 година е произведен в чин подполковник и служи последователно като командир на 19-и пехотен шуменски полк, 21-ви пехотен средногорски полк, а накрая и като ротен командир в Добрич. По-късно същата година напуска военната си служба и влиза в редовете на Върховния македоно-одрински комитет. Прави обиколка в Македония, за да събира сведения за готовността за вдигане на въстание там. Пътуването му е отразено във вестник „Балкански новини“:
| „ | Неговото пътешествие беше триумфално шествие по всички македонски центрове, българското население се стичаше на тълпи да види българския воин.[4] | “ |
В 1899 година подполковник Янков командва Стрелковото дружество във Варна, създадено със съдействието на офицери от Осми пехотен приморски полк. Създадени са 4 стрелкови чети, като до октомври 1901 година дружеството има 972 члена. То дава военна подготовка на членовете си в неделите и други празнични дни.[7]
По време на военната си кариера служи и в Министерството на войната. На 14 февруари 1901 година е произведен в чин полковник и уволнен от служба.[5]
Поход към Костурско и Горноджумайско въстание[редактиране | редактиране на кода]
В 1902 година, в навечерието на Горноджумайското въстание излиза в редовен полагаем отпуск, а след изтичането му подава заявление за излизане в запас и участва във въстанието.[8] Още през юни 1902 година отрядът му, в който заместник-войвода е подофицер Петър Гайков, пресича границата и се отправя към Леринско и родното му Костурско.[9] От Пирин Янков пише укорително на княз Фердинанд:
| „ | Моето ходение по тези места е триумф за българското население. Аз пътувам във военна форма. Почти всички от честните унтерофицери из България са с форма облечени и с ордени накичени. Хората са толкова въодушевени, щото една моя заповед е достатъчна да пламне Македония и пламъкът да обхване целия Балкански полуостров... Може да спрем движението, само ако се уверим, че Българският господар обича Македония, а тази обич може на първо време да се покаже, като ни се помогне и като се спре гонението на комитета и като се освободят конфискуваните пушки. Аз Ви говорих, че Ваше Царско Височество и Военният министър можете много да направите с македонското дело, но Вие се подведохте подир предателите министри и ще дойдат работите, както при Съединението със злощастния Батенберг...[9] | “ |
Походът на Анастас Янков създава големи проблеми на конкурентната революционна организация ВМОРО, която трудно успява да парира опитите му да вдигне въстание. Поради това Янков се свързва с Коте Христов, с който подготвят атентат в Лерин, но плановете им са осуетени дори от местните гъркомани и лично от Герман Каравангелис.[10] Според дееца на ВМОРО Ангел Динев в Костурско Янков е подпомогнат от Петър Погончев, Лазар Бицанов, Коте Христов и Христо Силянов.[11] През октомври 1902 година Анастас Янков и Коте Христов се насочват към Костур, с планове да атакуват града. Край Бобища четите им са разкрити в началото на ноември от османски части и в завързалото се сражение дават много жертви. След това Анастас Янков бяга през Гърция в България.[12]
Илинденско въстание[редактиране | редактиране на кода]
През Илинденското въстание е начело на чета от 400 души, която действа в Пирин, влиза в щаба на въстанието в Разлог и командва нападението на Белица. Тогава негов четник е и Крум Петишев.
На 1 март 1905 година серският гръцки консул Атанасиос Стурнарас докладва в Атина, че Янков минава границата към Македония, начело на четите на Давидко Милчев, Юрдан Стоянов и Георги Янакиев.[13]
Полковник Янков загива в сражение с турски войски на път за България при махалата Полена на село Влахи през април 1906 година.[14][15]
Върховисткият деец Михаил Думбалаков пише за него:
| „ | По едно рядко съчетание в тоя суров и дисциплиниран войник се бе настанил благият и добродушен характер на една душа, чиято простота и безизкуственост се простираше до трогателна наивност, примесена със сляпата вяра в тържеството на правдата...[16] | “ |
Георги Константинов Бистрицки пише за него:
| „ | Полковник Янков от село Загоричани, идеален патриот и душата на роба, напуснал любимия си поробен роден край на 1902 г., за да помага на брата-роба другаде – където нуждата от него бе необходима и по-голяма, трагично загина от предателство и без да види свободата на угнетената родина, за която той посвети и младост, и сили, и здраве, и имот – целия си мъченически живот.[17] | “ |
Полковник Янков е женен за Мария Атанасова Попгеоргиева – Футекова, сестра на Райна Княгиня, и е баща на дееца на БКП Коста Янков.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Унтерофицер
- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (9 септември 1885)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (2 август 1890)
- Подполковник (1896)
- Полковник (14 февруари 1901)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Шахов, С.Коста, ред., „Полковник Анастас Янков“, в-к Софийски новини, І, 29 април 1906 г., бр.11, стр.1.
- Полковник Анастас Янков. „Моите възспоменания по македоно-одринския въпрос“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Изъ едно писмо на полковникъ Янковъ“
- Иван Вазов. Радостта на сенките. Стихотворение за полковник Янков
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Янко Динков Янков | Екатерина Янкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Данаил Янков | Мария Янкова | Анастас Янков (1857 – 1906) | Мария Футекова | Яков Янков (1860 – 1943) | Натанаил Янков (1865 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Анастасов | Коста Янков (1888 – 1925) | Стела Благоева (1887 – 1954) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Личното име на Янков може да се срещне и като Атанас, Атанаси, Анастасий.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 62, 107.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 455.
- ↑ а б Михайлов, Димитър, „Полковник Анастас Янков Храбрият македонски войвода“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
- ↑ а б Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 7. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 133.
- ↑ Опълченци от Македония
- ↑ Цанкова, Веселина. Повестница за един български войвода. Варненската фамилия Карамфилович с трагедията и величието на Македония. Варна, Издателство МС ООД, 2012. ISBN 978-954-8493-26-0. с. 35.
- ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 119.
- ↑ а б Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 104.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 317 - 318. (на гръцки)
- ↑ Динев, Ангел. Илинденската епопея : Развоя на макед. освободително движение. Т. Ι. София, Печатница „Народен печат“, бул. „Македония“ № 5, [1946]. с. 249.
- ↑ Βακαλόπουλος, Κωνσταντίνος Α. Εθνοτική διαπάλη στη Μακεδονία 1894-1904. Θεσσαλονίκη, 1999. ISBN 9789606741463. σ. 318 - 319. (на гръцки)
- ↑ Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014. Προς το Υπουργείον Εξωτερικών. Λαμβάνω την τιμήν να φέρω είς γνώσιν της Υμετέρας Εξoχότητος ότι κατ' ειδήσεις εξ Άνω Τζουμαγιάς, τρείς πολυπληθείς Βουλγαρικαί συμμορίαι διήλθον τα τουρκοβουλγαρικά σύνορα εκ διαφόρων σημείων διευθυνόμεναι εις το εσωτερικόν της Μακεδονίας. Αρχηγός των συμμοριών τούτων είναι ο γνωστός Γιάγκωφ, ο Δαβίτκου και ο Γ. Πελτέκης. Μια εκ των συμμοριών τούτων εξ 80 ατόμων ανεφάνη είς το διαμέρισμα Καρσί Γιακά της Πετρίτσης υπό την αρχηγίαν του γνωστού εκ της πρoτριετίας επαναστάσεως της Κρέσνας, λοχαγού του Βουλγαρικού στρατού Στογιάνωφ, κατευθυνόμενη προς το τμήμα Θεσσαλονίκης.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 547-548.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 381.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том I. София, Печатница „Художникъ“, 1933. с. 179.
- ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 51.
