Анархия – Уикипедия

Анархията (на гръцки: αναρχία, „без владетели“, „безвластие“) (αναρχίζοντας, „без начало“) е форма на обществено устройство, в която отсъстват институции на властта.

Антрополозите са изследвали много егалитарни бездържавни общества, включително на номади ловци-събирачи[1][2] и растениевъдски общества като Семаи и Пиароа. Много от тях могат да се считат анархистически до степен, че изрично отхвърлят идеята за централизирана политическа власт.[3]

Анархист е термин за хора, които вярват и се придържат към понятието „анархизъм“.

От началото до днес[редактиране | редактиране на кода]

Известни ранни анархисти са Макс Щирнер (1806 – 1856 ), Пиер-Жозеф Прудон (1809 – 1865), Михаил Бакунин (1814 – 1876), Пьотър Кропоткин (1842 – 1921). Те са ранните анархистки фигури, които са не само теоретици, но се опитват да реализират понятието анархизъм със системни програми.

Анархистки вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Редица произведения на хуманистичната мисъл днес, като Ноам Чомски, Колин Уорд, О'Хара и Мъри Букчин, съдържат принципа на червената линия на анархизма. Всъщност те често са изброени като анархисти. Устието на дългата поредица от писания и други дейности на анархистите са четирите червени линии по-горе. За да контролирате последователността на червената линия, ето четири примера за анархистки вярвания.

  1. Анархизмът е социалистическа система без правителство. Тя започна сред хората и ще запази своята жизненост и креативност, докато е движение на човешки същества (Петър Кропоткин).
  2. Елиминирането на човешката експлоатация и потисничество може да стане само чрез премахването на алчния капитализъм и потисническите правителства (Енрико Малатеста).
  3. Свободата без социализъм е привилегия и направда, социализъм без свобода е робство и варварщина (Михаил Бакунин).
  4. Не е нужно да прегръщаме и да зависим от богатите бизнесмени за прехраната си, защото в крайна сметка те печелят, а ние губим. Без тях все още щяхме да организираме шоута, събития, демонстрации, да издаваме книги и списания, да издаваме записи, да разпространяваме литература и всички наши продукти, да провеждаме бойкоти и да участваме в политически дейности. И ние можем да направим всичко това добре (О'Хара).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ ((en)) Gowdy, John M. Limited Wants, Unlimited Means: A Reader on Hunter-Gatherer Economics and the Environment. St Louis, Island Press, 1998. ISBN 1-55963-555-X. с. 342.
  2. ↑ ((en)) Dahlberg, Frances. Woman the Gatherer. London, Yale University Press, 1975. ISBN 0-300-02989-6.
  3. ↑ ((en)) Graeber, David. Fragments of an Anarchist Anthropology. Chicago, Prickly Paradigm Press, 2004. ISBN 0-9728196-4-9. Архив на оригинала от 2008-11-18 в Wayback Machine.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anarkis в Уикипедия на индонезийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анархия&oldid=12079350“.