Алис Батенберг – Уикипедия

Алис Батенберг Victoria Alice Elizabeth Julia Marie av Battenberg
Родена	25 февруари 1885 г. Уиндзор, Великобритания
Починала	5 декември 1969 г. (84 г.) Лондон
Погребана	Йерусалим, Израел
Религия	англиканство
Награди	орден на Света Екатерина Праведници на света (11 март 1993)
Семейство
Род	Батенберг
Баща	Лудвиг Александър фон Батенберг
Майка	Виктория фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри	Луиза Маунтбатън Джордж Маунтбатън Луис Маунтбатън
Деца	Филип, херцог на Единбург Маргарита Гръцка
Други роднини	Виктория (прабаба) Елизабет II (снаха)
Подпис
Алис Батенберг в Общомедия

Принцеса Виктория Алис Елизабет Юлия Мари Батенберг (25 февруари 1885 – 5 декември 1969) е английска принцеса от рода Батенберг, майка на единбургския херцог Филип, съпруг на кралица Елизабет II.

Тя е най-голямата дъщеря на принц Лудвиг Александър фон Батенберг (брат на княз Александър I Батенберг) и принцеса Виктория Хесен-Дармщатска (внучка на кралица Виктория). Родена е в замъка Уиндзор, Бъркшир, в присъствието на кралица Виктория. Детството на Алис преминава в постоянни пътувания между Дармщат, Югенхайм, Лондон и Малта.

На 7 октомври 1903 принцеса Алис се омъжва в Дармщат за принц Андрей Гръцки и Датски, четвърти син на гръцкия крал Георгиос I и кралица Олга Константиновна. След сватбата Алис със съпруга си се установяват в Гърция.

По време на Балканската война и Междусъюзническа война принцеса Алис е милосърдна сестра на фронта. През 1917 г. деверът ѝ, крал Константинос I, абдикира и цялото гръцко кралско семейство е изпратено в изгнание. Следващите няколко години семейството ѝ живее в Швейцария. Първата световна война се отразява тежко на Алис. Тя преживява зле убийствата на лелите си Аликс, царица на Русия, и великата княгиня Елизавета Фьодоровна, както и на братовчедките си, разстреляни от болшевиките по време на революцията в Русия.

През 1920 г. крал Константин I отново заема престола в Атина и гръцкото кралско семейство се завръща в Гърция, а принц Андрей постъпва в армията и участва в Гръцко-турската война (1920 – 1922). След като гръцката армия е разгромена от войските на Кемал Ататюрк, в Атина е извършен военен преврат начело с генерал Пластирас, гръцкото кралско семейство отново напуска страната и живее в чужбина до реставрацията на монархията през 1935 г. Принцеса Алис и семейството ѝ се установяват в малка къща в Сен Колд в покрайнините на Париж. Алис става дълбоко религиозна и през октомври 1928 г. приема православието.

През 1930 г. принцесата преживява нервен срив и постъпва в швейцарския санаториум Кройцлинген с диагноза шизофрения. В продължение на шест години принцесата се лекува в различни санаториуми из Централна Европа. През този дълъг период на възстановяване тя прекъсва връзките си със семейството си и отказва контакти с него до края на 1936 г. Отчуждава се от съпруга си и не присъства на сватбите на дъщерите си, които между 1930 и 1931 се омъжват за германски принцове, а синът ѝ Филип се установява в Англия при чичо си Луис Маунтбатън. През 1937 г. най-голямата ѝ дъщеря Сесили загива с цялото си семейство в самолетна катастрофа над Остенд. На погребението им, след шестгодишна раздяла, принцеса Алис отново се среща със съпруга си, принц Андрей. Присъстват още принц Филип, Луис Маунтбатън и Херман Гьоринг. През 1938 г. принцеса Алис се завръща сама в Атина, където се занимава с благотворителна дейност.

По време на Втората световна война Алис се намира в трудно положение. Една от дъщерите ѝ е омъжена за офицер от армията на Райха, а синът ѝ Филип се сражава в британската флота. По време на окупацията на Гърция от силите на оста принцеса Алис отказва да емигрира с кралското семейство в Южна Африка и остава в Атина, където работи за Червения кръст: организира обществена кухня, създава приюти за сираци и изоставени деца и открива медицински пунктове за бедни.

През 1943 г. започва депортацията на гръцките евреи към лагерите на смъртта. С риск за живота си принцесата крие в дома си еврейско семейство, което спасява от депортация. Условията, в които тя живее в края на войната, не са по-добри от тези, в които живеят хората, на които принцесата помага.^[1]

След освобождението на Атина през октомври 1944 г. ситуацията в Гърция остава напрегната. Започват сражения между силите на Гръцката комунистическа партия (ЕЛАС) и британските войски за контрол над столицата Атина. По време на сраженията, нарушавайки полицейския час, принцесата обикаля улиците на града с провизии за ранени полицаи и бедни деца. По това време я настига и новината за смъртта на съпруга ѝ, с когото не се е виждала от 1938 г.

През 1947 г. принцеса Алис пристига в Лондон за сватбата на сина си, лейтенант Филип Маунтбатън, с най-голямата дъщеря на крал Джордж VI, бъдещата кралица Елизабет II. На сватбата, поради антигерманските настроения след войната, не присъстват останалите дъщери на принцеса Алис, които са омъжени за бивши нацистки офицери.

През януари 1949 г. принцеса Алис основава православно общество от милосърдни сестри, което носи името Милосърдно общество „Марта и Мария“. През 1953 г. тя присъства на коронацията на кралица Елизабет II, облечена в сива униформа на милосърдна сестра.

След абдикацията на крал Константинос II и окончателното прогонване на гръцкото кралско семейство през 1967 г. принцеса Алис Батенберг се установява за постоянно в Бъкингамския дворец по покана на кралица Елизабет II и принц Филип.

Принцеса Алис Батенберг умира на 5 декември 1969 г. в Бъкингамския дворец. Първоначално е погребана в кралската крипта на замъка Уиндзор, а по-късно, съгласно последната ѝ воля, останките ѝ са преместени в криптата на църквата Св. Мария Магдалена в Гетсиманската градина в Йерусалим, Израел.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

• Принцеса Маргарита (1901 – 1981)
• Принцеса Теодора (1906 – 1969)
• Принцеса Сесилия (1911 – 1937)
• Принцеса София (1914 – 2001)
• Принц Филип Маунтбатън (1921 – 2021)

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контрол BNF FAST GND ISNI NLI J9U LCCN NKC NLG VIAF WorldCat