French
DeutschАлександър Теодоров-Балан – Уикипедия
| Александър Теодоров-Балан | |
| български филолог | |
 Балан в 1910 г. Фото Иван Карастоянов | |
| Роден | 27 октомври 1859 г. |
|---|---|
| Починал | 12 февруари 1959 г. |
| Учил в | Карлов университет Болградска гимназия Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, библиография |
| Работил в | Софийски университет, Българска екзархия, БАН |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Георги Тодоров Мартин Тодоров Атанас Теодоров Михаил Балански |
| Съпруга | Юлия Гресо |
| Деца | Милко, Владимир и Станислав |
| Александър Теодоров-Балан в Общомедия | |
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките. Той е първият ректор на Софийския университет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Балан е роден на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия, днес в Украйна, в семейството на българи преселници от Сливенския край по време на Руско-турската война от 1828 – 1829 г., които първоначално живеят в Болград, а по-късно – и в Кубей. Неговият баща, Стоян Мартинов Балан, е от голям род, занимавал се с манифактурна търговия, като фамилията „Балан“ дошла от прякора „бял“ по плът, ставайки Балан. Майка му Мария Балан, по рождение Грекова, е сестра на политика Димитър Греков.[1]
Братята на Александър Балан стават също видни личности, участвали в изграждането на следосвобожденска България: генерал Георги Тодоров, юриста и кмет на София Мартин Т(е)одоров, проф. Атанас Теодоров и инж. Михаил Балански.[1]
Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]
След завършването на Болградската гимназия Балан следва последователно в Прага и Лайпциг, завършва славянска филология в Прага с докторат за труда „За звука ь в новобългарския език“. През 1884 г. се установява в София и 4 години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния Софийски университет „Св. Климент Охридски“). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Балан дава отговор на тезата, публикувана в книгата на Кръсте Мисирков от 1903 г. „За македонцките работи“. Опирайки се на диалектичната карта на проф. Цонев и на своите лингвистични изследвания, акад. Балан представя неопровержими доказателства за българския характер на населението в Македония, като подлага на унищожителна критика тезите на Мисирков.[2]
Проф. Балан е първият ректор на университета, избран на 29 януари 1889 г. и няколко пъти след това преизбиран на същия пост (1896 – 1897, 1902 – 1903), а също така и за декан на Историко-филологическия факултет (1899 – 1900, 1904 – 1905).
В края на XIX век и началото на XX век Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1939 г. е почетен доктор на Софийския университет и действителен член на БАН.
От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия.
През 1909 г. Балан е инициатор за основаването на организацията Българска матица в Цариград, делегат е на нейния Пръв събор и е редактор на органа ѝ „Летоструй“.[3]
Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. „Български турист“.
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
Личният живот на Александър Балан често е драматичен. Академикът изповядва умереност във всичко, освен в любовта към родината. Неслучайно, когато завистливи колеги го принуждават да напусне Висшето училище, а на съпругата му – французойката Юлия (Жули) Гресо, отнемат учителското място, Балан не търси помощ от свои влиятелни познати.
Велик майстор във Великата българска масонска ложа[4][5], той лекува с малката си заплата болната си от туберкулоза жена, а след това погребва и трите си дъщери от общо седем деца. Изплаща към банките заемите, които прави, за да си построи малък дом на днешната улица „Св. Климент Охридски“ 4 в София. Каквото и да се случи, денят му е строго разпределен. Балан не обича компаниите, а приятелите Елин Пелин и др. го виждат само за малко на университетски празници.
Синовете му – Милко, Владимир и Станислав, имат тежка, но достойна съдба. Милко е професор по рентгенология и анатомия. Владимир Балан е летец и авиоинженер, директор на „Луфтханза“ за България. По време на Втората световна война е мобилизиран в Скопие, а след 9 септември 1944 г. изчезва завинаги. Балан понася мъжки загубата на петото си дете. Третият му син, Станислав Балан, юрист, секретар на цар Борис III, е съден от Първи върховен състав на т.нар. Народен съд по делото срещу регентите, министрите и царските съветници.[6] Бащата се обръща с молба към Трайчо Костов, за чийто живот Станислав е ходатайствал пред царя през 1942 г. (процес срещу ЦК на БРП).[7][8] Станислав Балан е осъден не на смърт, а на доживотен строг тъмничен затвор.[9] След като излежава част от наказанието, е освободен и остава до смъртта на академика негов секретар, подготвяйки трудовете му за печат.[10] Внучката на Александър Теодоров-Балан, дъщеря на сина му Владимир – Маргарита Балан, с юридическо образование, е лишена от правото да упражнява професията си и става „домакин“ в Института по езикознание при БАН.[8]
Александър Балан доживява почти 100-годишна възраст и умира на 12 февруари 1959 г. в София.
Научно наследство[редактиране | редактиране на кода]
Научното наследство на акад. Балан се определя на 866 заглавия на книги, студии, статии и бележки, от които 310 са посветени на българския език. Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи. Публикува изследвания и в областта на литературната история.
Избрани трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Паисий Хилендарски. История славянобългарская (1762), Пловдив 1898
- Софроний Врачански..., С. 1906
- Кирил и Методий. Жития..., С. 1920
- Нова българска граматика, С. 1940
- Борба за съвременен правопис (1921 – 1923 г.), С. 1924
- Нова българска граматика за всякого, С. 1958
- Избрани произведения, С. 1987
- Книга за мене си, С. 1988
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“ // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 49.
- ↑ Александър Теодоров-Балан и македонизмът на Кръстю Мисирков, Вениамин Терзиев.
- ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
- ↑ Донка Правдомирова, „Лични книгопис“ на акад. Балан“ Архив на оригинала от 2016-04-14 в Wayback Machine.. – сп. Библиотека, 2011, кн. 5 – 6, с.106.
- ↑ „Великата ложа на България – 1917 – 1941 година“, сайт на Великата ложа на стария и приет шотландски ритуал в България.
- ↑ Протокол от 27-о заседание на Първи състав на Народния съд в София
- ↑ Данаилов, Георги. Доколкото си спомням // Словото slovo.bg.
- ↑ а б Правдомирова, Донка. Академик Александър Теодоров-Балан. 160 години от рождението, 60 години от смъртта му и 110 години от публикуването на монументалния му труд „Български книгопис за сто години 1806–1905“ // сп. Библиотека, 2019, бр. 6. с. 51–52.
- ↑ Присъда, постановена от Първи състав на Народния съд в София, на регентите, на бившите съветници на цар Борис III и на бившите министри от кабинетите, съставени по време на Втората световна война. ЦДА, фонд 1449, оп. 1, а.е. 1, л. 14–15 // narodensud.archives.bg.
- ↑ Христов, Христо. Операция „КОРОНА“. Част 4: Тайните в царския архив, които ДС не успя да открадне // desebg.com.[неработеща препратка]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Русин Русинов, Теодоров-Балан, Александър Стоянов // Лиляна Грашева (с колектив), Кирило-Методиевска енциклопедия, изд. на БАН, Институт за литература; акад. издателство „Марин Дринов“, т. IV (допълнения), София, 2003, ISBN 954-430-949-7 (АИ) (Т. IV); ISBN 954-8712-28-8 (ИЛ при БАН), стр. 44 – 47
- Биографична справка в Университетска библиотека: Библиотека Славика Архив на оригинала от 2017-12-13 в Wayback Machine.
- Петър Динеков: Академик Александър Теодоров-Балан и българската литература в Сборник в чест на академик Александър Теодоров-Балан, София, БАН, 1955, стр. 31 – 37, Онлайн версия Архив на оригинала от 2017-12-15 в Wayback Machine.
- Веселинов, Д., А. Ангелова, Ст. Пинтев. Александър Теодоров-Балан. Книжевни залиси. Книгопис (лична библиография). Хроноложки показалец на статии, бележки, вести, оценки и книги. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011, 228 с. ISBN 978-954-07-3005-9
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Александър Теодоров-Балан, Софроний Врачански. За стогодишницата на новата българска печатна книга (1806 – 1906)
- Александър Теодоров-Балан, Една македонска теория. София, 1905 г.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|
