Александър Островски – Уикипедия

Александър Островски
руски драматург
Роден
Починал
Шчеликово, Русия
ПогребанКостромска област, Русия

Учил вЮридически факултет на Московския държавен университет
Литература
ЖанровеКомедия
Семейство
СъпругаМария Бахметиева
Деца4 сина и 2 дъщери
Александър Островски в Общомедия

Александър Николаевич Островски (на руски: Алекса́ндр Никола́евич Остро́вский) е руски драматург, чието творчество е важен етап в развитието на руския национален театър. Член-кореспондент е на Петербургската академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март (12 април) 1823 г. в Москва. Баща му Николай Фьодорович Островски е син на свещеник, завършва духовната семинария в Кострома, а след това Духовната академия в Москва, занимава се с имуществени и икономически дела. През 1839 г. получава дворянство. Майка му Любов Иванова Савина умира, когато Александър е на 9-годишна възраст. Той е четвъртото дете в семейството. Пет години след смъртта на майка си, баща му се жени за шведската баронеса Емили Андрю фон Тесин.

Александър Островски получава добро домашно образование. Запознава се с руската литература от богатата библиотека на баща си, проявява интерес към писането, но баща му настоява да стане юрист. От 1835 до 1840 г. учи в Московска гимназия, а след това е студент в Юридическия факултет на Московския университет. От 1843 до 1850 г. работи в канцеларията на Московския съд.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • „Семейная картина“ (1847)
  • „Свои люди – сочтёмся“ (1849)
  • „Неожиданный случай“ (1850)
  • „Утро молодого человека“ (1850)
  • „Бедная невеста“ (1851)
  • „Не в свои сани не садись“ (1852)
  • „Бедность не порок“ (1853)
  • „Не так живи, как хочется“ (1854)
  • „В чужом пиру похмелье“ (1856)
  • „Доходное место“ (1856)
  • „Праздничный сон до обеда“ (1857)
  • „Не сошлись характерами!“ (1858)
  • „Воспитанница“ (1859)
  • „Гроза“ (1859)
  • „Старый друг лучше новых двух“ (1860)
  • „Свои собаки грызутся, чужая не приставай“ (1861)
  • „Женитьба Бальзаминова“ (1861)
  • „Козьма Захарьич Минин-Сухорук“ (1861, 2-ра редакция 1866)
  • „Тяжёлые дни“ (1863)
  • „Грех да беда на кого не живёт“ (1863)
  • „Войвода“ (1864; 2-ра редакция 1885)
  • „Шутник“ (1864)
  • „На бойком месте“ (1865)
  • „Пучина“ (1866)
  • „Дмитрий Самозванец и Василий Шуйский“ (1866)
  • „Тушино“ (1866)
  • „Василиса Мелентьева“ (1867)
  • „На всякого мудреца довольно простоты“ (1868)
  • „Горячее сердце“ (1869)
  • „Бешеные деньги“ (1870)
  • „Лес“ (1870)
  • „Не всё коту масленица“ (1871)
  • „Не было ни гроша, да вдруг алтын“ (1872)
  • „Комик XVII столетия“ (1873)
  • „Снегурочка“ (1873)
  • „Поздняя любовь“ (1874)
  • „Трудовой хлеб“ (1874)
  • „Волки и овцы“ (1875)
  • „Богатые невесты“ (1876)
  • „Правда хорошо, а счастье лучше“ (1877)
  • „Женитьба Белугина“ (1877)
  • „Последняя жертва“ (1878)
  • „Бесприданница“ (1878)
  • „Добрый барин“ (1879)
  • „Дикарка“ (1879)
  • „Сердце не камень“ (1880)
  • „Невольницы“ (1881)
  • „Светит, да не греет“ (1881)
  • „Без вины виноватые“ (1881 – 1883)
  • „Таланты и поклонники“ (1882)
  • „Красавец мужчина“ (1883)
  • „Не от мира сего“ (1885)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Лобанов М. П. Островский. М.: Молодая гвардия, 1979, 382 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Островский, Александр Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​