Александър Апостолов – Уикипедия

Александър Апостолов
български скулптор
Роден
28 юни 1936 г.(1936-06-28)
Починал
2016
София
Националност България
АкадемияВИИИ „Николай Павлович“
Иван Фунев
Направлениескулптура
НаградиИван Лазаров“ (1976)

Александър Петров Апостолов е български скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юни 1936 година във видинското село Арчар. През 1961 година завършва Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в класа по скулптура на Иван Фунев. Твори в жанровете портрет, фигурална композиция, монументална и монументално-декоративна скулптура. Негови творби са:

  • „Лежаща фигура на гола жена“ – декоративна пластика в парк във Видин (1966);
  • „Спортисти“ – композиция пред спортна зала във Видин (1968);
  • „Бачо Киро“ – бюст от дърво във Велико Търново (1969);
  • „Септемврийското въстание 1923“ – паметник в с. Арчар (1969);
  • „Георги Димитров“ – паметник в Ташкент (1971);
  • „Бачо Киро“ – паметник в Бяла Черква (1976);[1]
  • Антон Иванов“ – паметник в Копривщица (1984).

Други негови произведения са: „Глава на Н.“ (1963), „Глава на баща ми“ (1964), „Глава на младеж“ (1964), „Глава на момиче“ (1964), „Работничка“ (1965), „Строител“ (1967) и „Бачо Киро“ (1972, фигура).[1]

Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и на градските художествени галерии във Видин и Плевен. Показва скулптурите си на изложби в Москва и Будапеща (1969), както и на общи художествени изложби от 1964 година.[1]

През 1976 година получава наградата за монументална скулптура „Иван Лазаров“, която се връчва от Съюза на българските художници.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1981 година, стр. 42