Александра Василева – Уикипедия

Александра Василева
РоденаАлександра Василева
Активност2001 –
Брачен партньорГригор Антонов
ДецаАрлина Антонова
Значими ролиБиляна Троянова в „Четвърта власт“,
Алеся в „Седем часа разлика“,
Геше Готфрид в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“
НаградиФестивал „Бяла пролет“, „Дебют“ – за ролята на Каролина Нойбер.
Аскеер“ за „Изгряваща звезда“ за ролите на Дафинка и Фем.
„Икар“ за водеща женска роля за ролята на Камий.
Награда „Пловдив“ за ролята на Дора.
Награда от Министерството на културата за принос към театъра
Уебсайт

Александра Василева е българска филмова и театрална актриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александра Василева е родена на 13 октомври 1978 г. в София. Като дете е играла балет, но не стига до хореографско училище. В 10 клас попада в театралната студия на Бончо Урумов в „Сълза и смях“, където ходи с най-добрия си приятел Владимир Карамазов. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Тодор Колев и Атанас Атанасов в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2001 г.[1]

Първото ѝ представление в театър е във втори курс, в „Буре барут“ на Крикор Азарян в театър „Българска армия“ през 1999 г. Дебютира в ролята на Саломе в едноименната пиеса на Оскар Уайлд в Драматичен театър – Стара Загора през 2001 г. Работила е в Драматичен театър – Благоевград (2002 – 2003). Актриса на свободна практика от 2004 г.[1]

Нейните роли в театъра включват Камий („С любовта шега не бива“ – А. дьо Мюсе), Вера („Вернисаж“ – В. Хавел), Фем („Бифем“ – Л. Петрушевска), Милена („Мама, татко, кучето и аз“ – Б. Сръблянович), Дафинка („Свекърва“ – А. Страшимиров), Невеста („Кървава сватба“ – Ф. Г. Лорка) и др. Носител е на национални награди. Работила е в театрите в Благоевград, Пловдив, в „Българска армия“.[1]

От началото на 2008 г. е актриса от трупата на Сатиричния театър. От 2012 е част от трупата на Народния театър.[1][2][3]

Театрални роли[2][редактиране | редактиране на кода]

  • „Саломе“, от Оскар Уайлд, ролята на Саломе, режисьор: Калина Терзийска.
  • „Каролина Нойбер“, от Небойша Ромчевич, ролята на Каролина, режисьор: Крикор Азарян.
  • „БиФем“, от Людмила Петрушевска, ролята на Фем, реж. Григор Антонов.
  • „Вернисаж“, от Вацлав Хавел, ролята на Вера, реж. Антон Угринов.
  • „Свекърва“, от Антон Страшимиров, ролята на Дафинка, реж. Мариус Куркински.
  • „С любовта шега не бива“, от Алфред дьо Мюсе, ролята на Камий, реж. Мариус Куркински.
  • „Кървава сватба“, от Федерико Гарсия Лорка, ролята на Невестата, реж. Мариус Куркински.
  • „Лов на диви патици“, от Александър Вампилов, ролята на Валерия, реж. Юрий Бутусов.
  • „Ревизор“, от Николай Гогол, ролята на Маря Антоновна, реж. Мариус Куркински.
  • „Терапевтът“, от Елена Алексиева, реж. Крис Шарков.
  • „Очите на другите“, от Иван Димитров, ролята на магазинерката, реж. Марий Росен.
  • „Веселите уиндзорки“, от Уилям Шекспир, ролята на мисис Куикли, реж. Ръсел Болъм.
  • „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид“, от Райнер Вернер Фасбиндер, ролята на Геше Готфрид, режисьор Григор Антонов, НТ „Иван Вазов“.

Кино и телевизионни роли[2][редактиране | редактиране на кода]

Награди и отличия[2][редактиране | редактиране на кода]

  • Фестивал „Бяла пролет“, „Дебют“ – за ролята на Каролина Нойбер.
  • Аскеер“ за „Изгряваща звезда“ за ролите на Дафинка и Фем.
  • „Икар“ за водеща женска роля за ролята на Камий.
  • Награда „Пловдив“ за ролята на Дора.
  • Награда от Министерството на културата за принос към театъра.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Омъжена е за режисьора Григор Антонов, от когото има дъщеря – Арлина.[4][5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]