Алакол – Уикипедия

Алакол
Езерото Алакол, снимано от космоса
Местоположение в Казахстан Координати: 46°04′51.99″ с. ш. 81°45′51″ и. д. / 46.081111° с. ш. 81.764167° и. д. 46.081111, 81.764167
Местоположение	Казахстан Алматинска област Източноказахстанска област
Координати	46°09′00″ с. ш. 81°42′00″ и. д. / 46.15° с. ш. 81.7° и. д.46.15, 81.7
Притоци	Урджар, Катинсу, Емел
Отток	безотточно
Дължина	104 km
Ширина	до 52 km
Площ	ок. 2200 km²
Воден обем	58,56 km³
Надм. височина	343 m
Водосб. басейн	ок. 55 000 km²
Алакол в Общомедия

Алакол (на казахски: Алакөл көліт, ярко, разноцветно; на руски: Алаколь) е голямо безотточно и солено езеро в източната част на Казахстан (Алматинска и Източноказахстанска област), разположено в източната полупустинна зона на Балхаш-Алаколската котловина, на 343 m н.м., непосредствено на северозапад от Джунгарските врати, легендарният планински проход свързващ Китай с Русия.^[1]

Географско описание[редактиране | редактиране на кода]

Площта на езерото е около 2200 km², като в зависимост от годишния сезон колебанията на нивото му е 1,2 m. Има овална, удължена от северозапад на югоизток форма с дължина 104 km и максимална ширина 52 km, дълбочина до 45 m, обем 58,56 km³. Бреговата му линия с дължина 348 km е слабо разчленена, като в югоизточната му част се е оформил голям залив, а в средата му, сравнително голям остров. От януари до април замръзва. Заедно с плитките езера Сасъккол и Кошкаркол (Уяли) на северозапад и Желанашкол на югоизток образува голяма езерна система с водосборна площ около 55 хил.km². В него се вливат няколко десетки реки, най-големи от които са: Урджар, Катинсу и Емел. Водите му се използват за промишлен риболов. По бреговете му са разположени няколко малки населени места: Жарбулак, Коктума, Баликши и др. Покрай югозападния му бряг, на протежение над 70 km преминава участък от трансевразийската жп линия от Атлантическия до Тихия океан. В близост до езерото има редица резервати за защита на местните птици, включително рядката реликтна чайка и розово фламинго. В миналото районът е бил заселен от андроновската култура и съдържа редица археологически обекти.^[1]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за езерото дава през 1245 г. италианският францискански монах Джовани да Плано Карпини, който минава край него на път за Китай. Първите точни географски изследвания и топографски измервания са извършени от руския изследовател Александър Шренк и топографът на експедицията Тимофей Нифантев през 1840 – 1841 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]