Айдън (вилает) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Айдън.

Айдън
Aydın ili
Разположение на Айдън в ТурцияРазположение на Айдън в Турция
СтранаТурция
Адм. центърАйдън
Площ7922 km²
Население1 097 746 души (2018)
139 души/km²
ВалияХюсеин Аксой
Официален сайтwww.aydin.gov.tr
Айдън в Общомедия

Айдън (на турски: Aydın) е вилает в Югозападна Турция. Административен център на вилаета е град Айдън (население 150 000 души, 2000). Заема площ от 7922 km2 и е един от малките вилаети в страната. Телефонният код е 256. Има население 950 000 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

На запад граничи с Егейско море, на север с вилаета Измир, на североизток с вилаета Маниса, на изток с вилает Денизли и с вилает Мула. Северната граница на областта минава през планината Айдън, която има няколко високи над 1800 m върха. Планината Айдън е успоредна на река Меандър.

Айдън е свързан с близо тримилионния град на брега на Бяло море Измир чрез Европейски път E87, а между тях се намират Селджук и Ефес. Пътят продължава навътре в страната и свързва областта с известния туристически район Анталия на южното турско крайбрежие. Айдън се пресича и от жп линия.

В централната част на областта се намира град Айдън, който има население около 150 000 души. Разположен на 80 км източно от Бяло море, той се намира в долината на река Меандър, която е дълга около 550 км.

Меандър прекосява цялата област в посока изток-запад. Повечето градове във вилаета са разположени именно в нейната долина.

История[редактиране | редактиране на кода]

В древността регионът е бил граница на Кария с Лидия и Фригия. Между днешните Сьоке и Айдън се е намирал древният град Меандрийска Магнезия. 2 км северозападно от гр. Султанхисар се намират останките от древния град Ниса.

Около 15 км северно и южно от устието на река Меандър се намират останките и храмовете на древните градове съответно Приена и Дидим.

В днешния вилает се е намирал древният град Ефес, отначало йонийска колония, а по-късно административен център на римската провинция Азия.

По време на тюркското нашествие в земите на областта възниква бейлика Айдън, чието име носи областта. Бейлика Айдън развива агресивна политика в района на Егейско море и в района на Източна Тракия. Жертва на тази политика става и държавицата на българския феодал Момчил.

Околии[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разделена на 16 околии, които се разделят от своя страна на общини. Околиите носят имената на глабните им градове, които са: Боздоан, Бухаркент, Герменджик, Дидим, Енипазар, Инджирлиова, Караджасу, Карпузлу, Кочарлъ, Кушадасъ, Куюджак, Кьошк, Назили, Султанхисар, Сьоке, Чине.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1]

Година Численост
1990 824 816
2000 950 757
2011 999 131

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Родени в днешния вилает

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Turkey: Provinces and Major Cities“ // citypopulation.de. Посетен на 8 декември 2016. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]