Административно деление на Германия – Уикипедия

Германия е федерална република, състояща се от 16 провинции, наричани на немски в буквален превод „федерални страни“ (на немски: Bundesländer).^[1] Тринадесет от провинциите са с голяма площ и се наричат „териториални провинции“ (на немски: Flächenländer), а останалите три са градове, които имат статус на провинция и биват наричани „градове-провинции“ или „градове-държави“ (на немски: Stadtstaaten).

Териториалните провинции от своя страна се разделят общо на 294 (провинциални) окръга^[2] (на немски: Landkreise или Kreise) и 106 града без окръжна принадлежност (на немски: kreisfreie Städte), които сами по себе си имат статус на окръг.^[1] В някои провинции, окръзите се наричат просто окръг, а в други – провинциален окръг, но значението и смисълът им са напълно еднакви. В провинция Баден-Вюртемберг пък градовете без окръжна принадлежност се наричат град-окръг (на немски: Stadtkreis).

Освен това, в пет от териториалните провинции има „административни околии“^[2] (на немски: Regierungsbezirke), които обобщават няколко окръга и града без окръжна принадлежност.^[1]

(Провинциалните) окръзи се състоят от няколко общини (на немски: Gemeinden) и/или общински сдружения (на немски: Gemeindeverbände).^[1] Общинските сдружения представляват сдружения на няколко обикновено финансово слаби общини с цял да предлагат съвместно административни услуги и да си поделят разходите, например за наем на административни сгради и персонал.^[3]

История на делението[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на Федерална република Германия през 1949 г. става чрез обединяване на западните провинции (които дотогава са под американско, британско и френско управление) след края на Втората световна война. Първоначално провинциите са следните: Бавария, Бремен, Долна Саксония, Северен Рейн-Вестфалия, Рейнланд-Пфалц, Хамбург, Хесен, Шлезвиг-Холщайн, както и до 1952 г. Баден, Вюртемберг-Баден и Вюртемберг-Хоенцолерн. Град Западен Берлин, който официално не е във федерацията, е до голяма степен интегриран и смятан де факто за провинция.

През 1952 г. след референдум федералните провинции Баден, Вюртемберг-Баден и Вюртемберг-Хоенцолерн се сливат в провинция Баден-Вюртемберг. През 1957 г. протекторатът Саар се присъединява към ФРГ като Саарланд. Германското обединение през 1990 г., в което Германската демократична република се присъединява към Федерална република Германия, довежда до присъединяването на възстановените източногермански провинции Бранденбург, Мекленбург-Предна Померания, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия, както и обединението на Западен и Източен Берлин и създаването на провинция Берлин. Регионалният референдум през 1996 г. за сливане на Берлин с обкръжаващия го Бранденбург под името Берлин-Бранденбург не успява да постигне необходимото мнозинство в Бранденбург, докато мнозинството от берлинчани гласуват в полза на сливането.^[4]

Долна Саксония

Бремен

Хамбург

Мекленбург-Предна Померания

Северен Рейн-Вестфалия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в ^г Statistisches Bundesamt [Статистическа федерална служба]. Verwaltungsgliederung am 31.03.2022 (1. Quartal) [Административно деление към 31.03.2022 (1-во четиримесечие)] // 28.02.2022. (на немски)
↑ ^а ^б
Немските думи „Kreis" и „Bezirk“ по отношение на тяхната етимология са пълни синоними, но по-отношение тяхната днешна употреба не могат да бъдат използви взаимнозаменяемо.
1. В ежедневен контекст думата „Kreis" означава в превод на български „кръг“, може обаче да се използва и в административен контекст като териториална единица.
2. Думата „Bezirk“ в немския език произхожда от латинското „circus“, означаващо също „кръг“, но днес се използва само в административен контекст и то с друго значение от това на „Kreis“.
3. Тоест, и двете думи по произход означават едно и също, но в административното деление обозначават две различни нива на държавното устройство. Това поставя въпроса, как те да се преведат акуратно на български език. В многоезични официални документи на ЕС, които ги има и на български, и на немски език, няма уеднаквена терминология, което може да доведе до обърквания (виж: тук и тук).
4. Затова по-долу тук двата термина се разясняват.
5. Значението, употребата и конотацията на думата „Kreis“ в ежедневния език съответства на геометричната фигура „кръг“. Иначе казано, „кръг“ се превежда с „Kreis“, а не с „Bezirk“. Кръг и Kreis са перфектно равностойни по значение. Съответно, в административния контекст, терминът „Kreis“ трябва да е на български „окръг“, който съдържа в себе си думата „кръг“ като исконно значение на „Kreis“.
6. Думата „Bezirk“, означваща също „кръг“, следва да се преведе на български език с дума, която да е по семантика еднаква на „кръг“. Тоест, търси се друга дума за „кръг“. Такава дума е: „колело“. „Колело“ произхожда от гръцкото πολέω (движа се в кръг) и навлиза в старобългарски език/църковнославянски език, където означава вид търкало, търкалящ се кръг (вж. колело в българския уикиречник, както и кольцо в руския уикиречник). От там произлизат думите „кола“ и „колесница“, а също така и руските думи „колесо“ (колело) и „кольцо“ (пръстен). Тоест думата „колело“ е синонимна на думата „кръг“. В административния жаргон, думата „колело“ се съдържа в термина „околия“. Тоест, немският административен термин „Bezirk“ следва да се преведе като „околия“.
7. Така, както „Bezirk“ и „Kreis“ имат общ семантичен произход означаващ „кръг“ в немския език, така и „колело“ и „кръг“ в българския език имат еднороден семантичен произход. В административния жаргон „Bezirk“ и „Kreis“ следва да се преведат съответно като „околия“ и „окръг“.
8. Терминът „Regierungsbezirk“ следва да се превежда като „административна околия“. В буквален превод, „Regierung“ означава „правителство“, „управа“, но в контекста на административната единица „Regierungsbezirk“ се е утвърдил превода като „административен“, а не като „управленчески“ или „правителствен“ окръг. Виж тук.
9. Други преводи като например „област“, „район“, „регион“ са неточни.
10. Терминът „Landkreis“ коректно трябва да се превежда като „провинциален окръг“, тъй като черпи семантиката си от „Bundesland“ – провинция. Въпреки това често срещан е преводът „селски район“, който е погрешен (виж тук например). Селските райони по официална дефиниция на Федералния институт за изследвания в областта на строителството, градоустройството и пространственото развитие се наричат „ländlicher Kreis“ и служат като единица за изследване и планиране на мерки за регионално развитие, но нямат нищо общо с политико-административните единици на деление „Landkreis“.
- Източници относно произхода на:
- „Kreis“:
1. Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 730.
2. Dudenredaktion (редктор): Duden, Das Herkunftswörterbuch. Etymologie der deutschen Sprache. в: Der Duden in zwölf Bänden. 4-то издание. том 7, издателство: Dudenverlag, място на издаване: Mannheim/Leipzig/Wien/Zürich, 2006 г., ISBN 978-3-411-04074-2, страница 452.
- „Bezirk“:
1. Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 130.
2. Friedrich Kluge, преработка от Elmar Seebold: Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache. 25-то преработено и разширено издание. издателство: Walter de Gruyter, място на издаване: Berlin/Boston, 2011 г., ISBN 978-3-11-022364-4, DNB 1012311937, „Bezirk“, страница 119.
- „Колело“:
1. Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. [Оригинал: Vasmer, Max. Russisches etymologisches Wörterbuch, място на издаване: Heidelberg, 1950 – 1958 г.]. В превод и допълнение от немски на руски език от: О. Н. Трубачёва. 2-ро издание. Том 2 (Е-Муж). Издателство: Прогресс, място на издаване: Москва, 1986 – 1987 г., страница 289, под думата: „колесо“. Онлайн тук или тук.
- Източник относно коректната дефиниция и съответно превод на „Landkreis“:
1. Bundesinstitut für Bau-, Stadt- und Raumforschung (BBSR). Laufende Raumbeobachtung – Raumabgrenzungen Siedlungsstrukturelle Kreistypen// Посетен на 27.05.2022. (на немски)
↑ Schmidt-Aßmann, Eberhard, Badura, Peter. Besonderes Verwaltungsrecht. Berlin, Walter de Gruyter, 2005. ISBN 978-3-89949-195-1. S. 117. (на немски)
↑ Brandenburgische Landeszentrale für politische Bildung. Eins für alle. Gescheiterte Fusion Berlin-Brandenburg am 5.05.1996 // Посетен на 25.05.2022. (на немски)

[:0-1] а ^б ^в ^г Statistisches Bundesamt [Статистическа федерална служба]. Verwaltungsgliederung am 31.03.2022 (1. Quartal) [Административно деление към 31.03.2022 (1-во четиримесечие)] // 28.02.2022. (на немски)

[:1-2] а ^б Немските думи „Kreis" и „Bezirk“ по отношение на тяхната етимология са пълни синоними, но по-отношение тяхната днешна употреба не могат да бъдат използви взаимнозаменяемо.
В ежедневен контекст думата „Kreis" означава в превод на български „кръг“, може обаче да се използва и в административен контекст като териториална единица.

Думата „Bezirk“ в немския език произхожда от латинското „circus“, означаващо също „кръг“, но днес се използва само в административен контекст и то с друго значение от това на „Kreis“.

Тоест, и двете думи по произход означават едно и също, но в административното деление обозначават две различни нива на държавното устройство. Това поставя въпроса, как те да се преведат акуратно на български език. В многоезични официални документи на ЕС, които ги има и на български, и на немски език, няма уеднаквена терминология, което може да доведе до обърквания (виж: тук и тук).

Затова по-долу тук двата термина се разясняват.

Значението, употребата и конотацията на думата „Kreis“ в ежедневния език съответства на геометричната фигура „кръг“. Иначе казано, „кръг“ се превежда с „Kreis“, а не с „Bezirk“. Кръг и Kreis са перфектно равностойни по значение. Съответно, в административния контекст, терминът „Kreis“ трябва да е на български „окръг“, който съдържа в себе си думата „кръг“ като исконно значение на „Kreis“.

Думата „Bezirk“, означваща също „кръг“, следва да се преведе на български език с дума, която да е по семантика еднаква на „кръг“. Тоест, търси се друга дума за „кръг“. Такава дума е: „колело“. „Колело“ произхожда от гръцкото πολέω (движа се в кръг) и навлиза в старобългарски език/църковнославянски език, където означава вид търкало, търкалящ се кръг (вж. колело в българския уикиречник, както и кольцо в руския уикиречник). От там произлизат думите „кола“ и „колесница“, а също така и руските думи „колесо“ (колело) и „кольцо“ (пръстен). Тоест думата „колело“ е синонимна на думата „кръг“. В административния жаргон, думата „колело“ се съдържа в термина „околия“. Тоест, немският административен термин „Bezirk“ следва да се преведе като „околия“.

Така, както „Bezirk“ и „Kreis“ имат общ семантичен произход означаващ „кръг“ в немския език, така и „колело“ и „кръг“ в българския език имат еднороден семантичен произход. В административния жаргон „Bezirk“ и „Kreis“ следва да се преведат съответно като „околия“ и „окръг“.

Терминът „Regierungsbezirk“ следва да се превежда като „административна околия“. В буквален превод, „Regierung“ означава „правителство“, „управа“, но в контекста на административната единица „Regierungsbezirk“ се е утвърдил превода като „административен“, а не като „управленчески“ или „правителствен“ окръг. Виж тук.

Други преводи като например „област“, „район“, „регион“ са неточни.

Терминът „Landkreis“ коректно трябва да се превежда като „провинциален окръг“, тъй като черпи семантиката си от „Bundesland“ – провинция. Въпреки това често срещан е преводът „селски район“, който е погрешен (виж тук например). Селските райони по официална дефиниция на Федералния институт за изследвания в областта на строителството, градоустройството и пространственото развитие се наричат „ländlicher Kreis“ и служат като единица за изследване и планиране на мерки за регионално развитие, но нямат нищо общо с политико-административните единици на деление „Landkreis“.

Източници относно произхода на:

„Kreis“:

Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 730.

Dudenredaktion (редктор): Duden, Das Herkunftswörterbuch. Etymologie der deutschen Sprache. в: Der Duden in zwölf Bänden. 4-то издание. том 7, издателство: Dudenverlag, място на издаване: Mannheim/Leipzig/Wien/Zürich, 2006 г., ISBN 978-3-411-04074-2, страница 452.

„Bezirk“:

Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 130.

Friedrich Kluge, преработка от Elmar Seebold: Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache. 25-то преработено и разширено издание. издателство: Walter de Gruyter, място на издаване: Berlin/Boston, 2011 г., ISBN 978-3-11-022364-4, DNB 1012311937, „Bezirk“, страница 119.

„Колело“:

Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. [Оригинал: Vasmer, Max. Russisches etymologisches Wörterbuch, място на издаване: Heidelberg, 1950 – 1958 г.]. В превод и допълнение от немски на руски език от: О. Н. Трубачёва. 2-ро издание. Том 2 (Е-Муж). Издателство: Прогресс, място на издаване: Москва, 1986 – 1987 г., страница 289, под думата: „колесо“. Онлайн тук или тук.

Източник относно коректната дефиниция и съответно превод на „Landkreis“:

Bundesinstitut für Bau-, Stadt- und Raumforschung (BBSR). Laufende Raumbeobachtung – Raumabgrenzungen Siedlungsstrukturelle Kreistypen// Посетен на 27.05.2022. (на немски)

[3] В ежедневен контекст думата „Kreis" означава в превод на български „кръг“, може обаче да се използва и в административен контекст като териториална единица.

[4] Думата „Bezirk“ в немския език произхожда от латинското „circus“, означаващо също „кръг“, но днес се използва само в административен контекст и то с друго значение от това на „Kreis“.

[5] Тоест, и двете думи по произход означават едно и също, но в административното деление обозначават две различни нива на държавното устройство. Това поставя въпроса, как те да се преведат акуратно на български език. В многоезични официални документи на ЕС, които ги има и на български, и на немски език, няма уеднаквена терминология, което може да доведе до обърквания (виж: тук и тук).

[6] Затова по-долу тук двата термина се разясняват.

[7] Значението, употребата и конотацията на думата „Kreis“ в ежедневния език съответства на геометричната фигура „кръг“. Иначе казано, „кръг“ се превежда с „Kreis“, а не с „Bezirk“. Кръг и Kreis са перфектно равностойни по значение. Съответно, в административния контекст, терминът „Kreis“ трябва да е на български „окръг“, който съдържа в себе си думата „кръг“ като исконно значение на „Kreis“.

[8] Думата „Bezirk“, означваща също „кръг“, следва да се преведе на български език с дума, която да е по семантика еднаква на „кръг“. Тоест, търси се друга дума за „кръг“. Такава дума е: „колело“. „Колело“ произхожда от гръцкото πολέω (движа се в кръг) и навлиза в старобългарски език/църковнославянски език, където означава вид търкало, търкалящ се кръг (вж. колело в българския уикиречник, както и кольцо в руския уикиречник). От там произлизат думите „кола“ и „колесница“, а също така и руските думи „колесо“ (колело) и „кольцо“ (пръстен). Тоест думата „колело“ е синонимна на думата „кръг“. В административния жаргон, думата „колело“ се съдържа в термина „околия“. Тоест, немският административен термин „Bezirk“ следва да се преведе като „околия“.

[9] Така, както „Bezirk“ и „Kreis“ имат общ семантичен произход означаващ „кръг“ в немския език, така и „колело“ и „кръг“ в българския език имат еднороден семантичен произход. В административния жаргон „Bezirk“ и „Kreis“ следва да се преведат съответно като „околия“ и „окръг“.

[10] Терминът „Regierungsbezirk“ следва да се превежда като „административна околия“. В буквален превод, „Regierung“ означава „правителство“, „управа“, но в контекста на административната единица „Regierungsbezirk“ се е утвърдил превода като „административен“, а не като „управленчески“ или „правителствен“ окръг. Виж тук.

[11] Други преводи като например „област“, „район“, „регион“ са неточни.

[12] Терминът „Landkreis“ коректно трябва да се превежда като „провинциален окръг“, тъй като черпи семантиката си от „Bundesland“ – провинция. Въпреки това често срещан е преводът „селски район“, който е погрешен (виж тук например). Селските райони по официална дефиниция на Федералния институт за изследвания в областта на строителството, градоустройството и пространственото развитие се наричат „ländlicher Kreis“ и служат като единица за изследване и планиране на мерки за регионално развитие, но нямат нищо общо с политико-административните единици на деление „Landkreis“.

[13] Източници относно произхода на:

[14] „Kreis“:

[15] Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 730.

[16] Dudenredaktion (редктор): Duden, Das Herkunftswörterbuch. Etymologie der deutschen Sprache. в: Der Duden in zwölf Bänden. 4-то издание. том 7, издателство: Dudenverlag, място на издаване: Mannheim/Leipzig/Wien/Zürich, 2006 г., ISBN 978-3-411-04074-2, страница 452.

[17] „Bezirk“:

[18] Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 130.

[19] Friedrich Kluge, преработка от Elmar Seebold: Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache. 25-то преработено и разширено издание. издателство: Walter de Gruyter, място на издаване: Berlin/Boston, 2011 г., ISBN 978-3-11-022364-4, DNB 1012311937, „Bezirk“, страница 119.

[20] „Колело“:

[21] Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. [Оригинал: Vasmer, Max. Russisches etymologisches Wörterbuch, място на издаване: Heidelberg, 1950 – 1958 г.]. В превод и допълнение от немски на руски език от: О. Н. Трубачёва. 2-ро издание. Том 2 (Е-Муж). Издателство: Прогресс, място на издаване: Москва, 1986 – 1987 г., страница 289, под думата: „колесо“. Онлайн тук или тук.

[22] Източник относно коректната дефиниция и съответно превод на „Landkreis“:

[23] Bundesinstitut für Bau-, Stadt- und Raumforschung (BBSR). Laufende Raumbeobachtung – Raumabgrenzungen Siedlungsstrukturelle Kreistypen// Посетен на 27.05.2022. (на немски)

[3] Schmidt-Aßmann, Eberhard, Badura, Peter. Besonderes Verwaltungsrecht. Berlin, Walter de Gruyter, 2005. ISBN 978-3-89949-195-1. S. 117. (на немски)

[4] Brandenburgische Landeszentrale für politische Bildung. Eins für alle. Gescheiterte Fusion Berlin-Brandenburg am 5.05.1996 // Посетен на 25.05.2022. (на немски)

[26] В ежедневен контекст думата „Kreis" означава в превод на български „кръг“, може обаче да се използва и в административен контекст като териториална единица.

[27] Думата „Bezirk“ в немския език произхожда от латинското „circus“, означаващо също „кръг“, но днес се използва само в административен контекст и то с друго значение от това на „Kreis“.

[28] Тоест, и двете думи по произход означават едно и също, но в административното деление обозначават две различни нива на държавното устройство. Това поставя въпроса, как те да се преведат акуратно на български език. В многоезични официални документи на ЕС, които ги има и на български, и на немски език, няма уеднаквена терминология, което може да доведе до обърквания (виж: тук и тук).

[29] Затова по-долу тук двата термина се разясняват.

[30] Значението, употребата и конотацията на думата „Kreis“ в ежедневния език съответства на геометричната фигура „кръг“. Иначе казано, „кръг“ се превежда с „Kreis“, а не с „Bezirk“. Кръг и Kreis са перфектно равностойни по значение. Съответно, в административния контекст, терминът „Kreis“ трябва да е на български „окръг“, който съдържа в себе си думата „кръг“ като исконно значение на „Kreis“.

[31] Думата „Bezirk“, означваща също „кръг“, следва да се преведе на български език с дума, която да е по семантика еднаква на „кръг“. Тоест, търси се друга дума за „кръг“. Такава дума е: „колело“. „Колело“ произхожда от гръцкото πολέω (движа се в кръг) и навлиза в старобългарски език/църковнославянски език, където означава вид търкало, търкалящ се кръг (вж. колело в българския уикиречник, както и кольцо в руския уикиречник). От там произлизат думите „кола“ и „колесница“, а също така и руските думи „колесо“ (колело) и „кольцо“ (пръстен). Тоест думата „колело“ е синонимна на думата „кръг“. В административния жаргон, думата „колело“ се съдържа в термина „околия“. Тоест, немският административен термин „Bezirk“ следва да се преведе като „околия“.

[32] Така, както „Bezirk“ и „Kreis“ имат общ семантичен произход означаващ „кръг“ в немския език, така и „колело“ и „кръг“ в българския език имат еднороден семантичен произход. В административния жаргон „Bezirk“ и „Kreis“ следва да се преведат съответно като „околия“ и „окръг“.

[33] Терминът „Regierungsbezirk“ следва да се превежда като „административна околия“. В буквален превод, „Regierung“ означава „правителство“, „управа“, но в контекста на административната единица „Regierungsbezirk“ се е утвърдил превода като „административен“, а не като „управленчески“ или „правителствен“ окръг. Виж тук.

[34] Други преводи като например „област“, „район“, „регион“ са неточни.

[35] Терминът „Landkreis“ коректно трябва да се превежда като „провинциален окръг“, тъй като черпи семантиката си от „Bundesland“ – провинция. Въпреки това често срещан е преводът „селски район“, който е погрешен (виж тук например). Селските райони по официална дефиниция на Федералния институт за изследвания в областта на строителството, градоустройството и пространственото развитие се наричат „ländlicher Kreis“ и служат като единица за изследване и планиране на мерки за регионално развитие, но нямат нищо общо с политико-административните единици на деление „Landkreis“.

[36] Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 730.

[37] Dudenredaktion (редктор): Duden, Das Herkunftswörterbuch. Etymologie der deutschen Sprache. в: Der Duden in zwölf Bänden. 4-то издание. том 7, издателство: Dudenverlag, място на издаване: Mannheim/Leipzig/Wien/Zürich, 2006 г., ISBN 978-3-411-04074-2, страница 452.

[38] Wolfgang Pfeifer и др.: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. 8-мо издание. издателство: Deutscher Taschenbuch Verlag, място на издаване: München, 2005 г., ISBN 3-423-32511-9, страница 130.

[39] Friedrich Kluge, преработка от Elmar Seebold: Etymologisches Wörterbuch der deutschen Sprache. 25-то преработено и разширено издание. издателство: Walter de Gruyter, място на издаване: Berlin/Boston, 2011 г., ISBN 978-3-11-022364-4, DNB 1012311937, „Bezirk“, страница 119.

[40] Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. [Оригинал: Vasmer, Max. Russisches etymologisches Wörterbuch, място на издаване: Heidelberg, 1950 – 1958 г.]. В превод и допълнение от немски на руски език от: О. Н. Трубачёва. 2-ро издание. Том 2 (Е-Муж). Издателство: Прогресс, място на издаване: Москва, 1986 – 1987 г., страница 289, под думата: „колесо“. Онлайн тук или тук.

[41] Bundesinstitut für Bau-, Stadt- und Raumforschung (BBSR). Laufende Raumbeobachtung – Raumabgrenzungen Siedlungsstrukturelle Kreistypen// Посетен на 27.05.2022. (на немски)

[1]

[2]

[3]

[4]