Автокефалия – Уикипедия

Автокефалия (от гр. αυτός – сам, самостоятелен, отделен, независим и κεφαλή – глава, началник) е термин, който се употребява в Църквата след началото на 5 век, когато е приложим както към светски, така и към църковни организации, имащи своя върховна независима власт. Автокефалията е форма на независимо църковно устройство и самостойна административна уредба – специфична каноническа институция на дадена поместна църква с ранг на архиепископия, митрополия или патриаршия, утвърдила се по пътя на мисионерски, духовен и културен възход и получила всеобщо междуцърковно признание.

Основните белези на автокефалията са:

Организация на хомогенна, понякога в етническо, езиково отношение, или в границите на независима национална държава, значителна християнска общност със строго определен диоцез, административна и юрисдикционна независимост по отношение на всички останали църкви.
Наличие на достатъчно голям брой вярващи, ръководени от поне трима архиереи
Право на избор, ръкополагане и утвърждаване на собствен предстоятел, както и на останалите йерарси, образуващи Св. Синод
През време на богослужение йерархията на автокефалната църква споменава само своя предстоятел, а той самият – главите на останалите автокефални църкви
Право на свикване на поместни събори, организиране на местно църковно законодателство и съдопроизводство
Самостоятелно освещаване на св. миро
Свобода за канонизиране на местни светци

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Автокефални църкви

Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Автокефалия от сайта orthodoxwiki.org към 5 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Криейтив Комънс лиценз, лиценз за свободна документация на ГНУ или друг лиценз, съвместим с Уикипедия.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.