Компютърна симулация – Уикипедия

48-часова компютърна симулация на тайфуна Mawar

Компютърната симулация е вид симулация, провеждана на един или множество компютри, свързани в компютърна мрежа, с която се симулира абстрактен модел на определена система. Компютърните симулации са станали важна част от математическото моделиране на много естествени системи във физиката, астрофизиката, химията, биологията, както и на обществени системи в икономиката, психологията, социалните науки и инженерството. Терминът „моделиране“ се отнася до процеса на развитие на математическо представяне на обекта на модела, докато терминът „симулация“ касае по-скоро обработването на информацията чрез алгоритми и изчислителни процедури за решаване на математическите уравнения, произлезли от модела — т.е. компютърната симулация на една система е нейното представяне чрез задействането на модела. Тя служи за изследване и получаване на нови знания за системата, когато тя е твърде сложна за аналитично решение.[1]

Компютърните симулации използват компютърни програми, които могат да работят от няколко минути до паралелни изчисления в компютърни мрежи, които могат да продължат с дни. Мащабът на симулираните по този начин събития далеч надминава мащаба, постижим с традиционното математическо моделиране с писалка и хартия. Например през 1997 г. е извършена най-голямата военна симулация на инвазия на 66 239 танка, камиони и други превозни средства с използване на множество суперкомпютри [2] Други примери са изчисление на деформацията в материален модел, съставен от 1 милиард атома[3], модел на рибозома, съставен от 2,64 милиона атома през 2005;[4] пълна симулация на жизнения цикъл на бактерията Mycoplasma genitalium през 2012. Проектът Blue Brain в политехниката в Лозана, започнал през 2005, има а цел да направи компютърна симулация на човешкия мозък до молекулярно ниво.[5]

Примери[редактиране | редактиране на кода]

През 2013 г. с помощта на петафлопов суперкомпютър Blue Waters и софтуер с отворен код учените успяват да симулират структурата на протеиновата обвивка на ХИВ вируса, причинител на СПИН[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Strogatz, Steven. The End of Insight // What is your dangerous idea?. HarperCollins, 2007. ISBN 9780061214950.
  2. " "Researchers stage largest Military Simulation ever" Архив на оригинала от 2008-01-22 в Wayback Machine., Jet Propulsion Laboratory, Caltech, декември 1997,
  3. Molecular Simulation of Macroscopic Phenomena
  4. "Largest computational biology simulation mimics life's most essential nanomachine" (news), News Release, Nancy Ambrosiano, Los Alamos National Laboratory, Los Alamos, NM, October 2005, webpage: LANL-Fuse-story7428 Архив на оригинала от 2007-07-04 в Wayback Machine..
  5. "Mission to build a simulated brain begins", project of the institute at the École Polytechnique Fédérale de Lausanne (EPFL), Switzerland, New Scientist, June 2005.
  6. Вирусът на СПИН декодиран с помощта на отворен код // Посетен на 3 юни 2013.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Computer simulation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​